Аз не казвам, че след като си ранен, си обречен. Психологически просто носиш травмата. И понеже даваш пример с Хирон в 5ти - аз не казвам, че човек трябва да се примири с липсата на деца и това е неговата съдбовна предопределеност. Такива хора, ако не родят ин витро, може да станат дори и учители, педагози, за да се занимават повече време с деца. Може дори да си осиновят сираче! Въпроса е, че там където е Хирон, ти си супер чувствителен за човешкото страдание и го разбираш в цялата му многоизмеримост, защото дори и едни Хирон като този, който казваш, да създаде поколение, него факта, че е чакал толкова години го кара да си спомня твърде ясно за страданието, неговата рана психологически не е излекувана дори и физически да е постигнал нещо навън. Може да е зашита, закърпена но кърви достатъчно много, че като пипнеш там, човек винаги да го понаболява ... Всеки от нас, колкото и да не ни се иска, е ранен, счупен по някакъв начин, и как Хирон ни е счупил е начина, който не можем да поправим. Но това не ни пречи да носим добрина и да имаме някакви успехи в сферата, където е той. Просто каквото и да стане, пак ти тежи ...