При мен тия дни стационарността се усети, в отношенията с жени най–вече. Не става въпрос за нововъзникнали приятелства, а за вече съществуващи познанства. Една колежка, за която имам много добро мнение, ми сподели, че много трудно се оправя финансово, живее от поръчка до поръчка. Имала някакви ядове с нейната обслужваща банка, за дребни суми и такси става въпрос. И аз, без да я питам, с огромно желание да направя добро я препоръчах на двама възложители, с които отскоро работя. Специално им писах и звънях, за да лобирам. После ѝ писах мейл. И с огромно учудване видях нейния отговор, в който ми казваше "ама аз не търся ежедневна заетост", което напълно обезсмисли моите напъни! Хем се оплаква, че не ѝ стигат доходите, хем не иска да увеличи заетостта. А вече няма ангажименти към съпруг, деца...
Преди време имах друг такъв случай, с една близка приятелка. Постоянно ми се оплакваше, че живее в немотия, макар че тях не се лишаваха и не гладуваха. На гърба на мъжа си живееше и не спира да се жалва колко ѝ е тежък животът. Реших да ѝ съдействам, потърсих работа при двама мои познати, лично я препоръчах, уговорих интервю. И тя на едното не отиде след вече направена уговорка, а на другия човек изобщо не му прати CV. Чиста и спокойна работа в офис, целогодишна. Тая е с незавършено висше, смотана и непотребна специалност, но си вири носа и не иска да работи като офис сътрудник. И я устройва или съвсем да не работи, или да се хваща на "престижна" сезонна работа – на рецепция в хотел.
Вчера друг подобен случай. Реших да съдействам на една приятелка и звъннах на друга, за да я помоля да услужи с един контакт. Нищо нямаше да ѝ коства! Така ми се развика, държеше се като зомбирана, направо не мога да я позная вече! Тоя льольо, с който се събра, тотално ѝ изпи мозъка. При все това, че самият той е с психични отклонения, но не е чак толкова луд, че да не знае как да я манипулира. Отвратена съм от цялата ситуация, гледам вече колкото се може по–рядко да стъпвам в тях.