Да, не слагам мазнина. Пека с малко водичка. Задушавам с вода. Боб, леща правя в глинен гювеч и пека на фурна. Почти го докарва до класически вкус и вид на тези ястия. Дори си е вкусно по свой начин.
Ако правя нещо с месо - задушавам с вода или пека.
После всеки си слага според вкуса мазнина, ако желае. Аз съм по-припряна и не го правя.
По-добре да се прави това превантивно. Отколкото следварително и по принуда. Както е при нас.
Но като се сетя за последната си язвена криза... Която получих, защото се храних извън дома. На място, на което се готви предимно пържено, запържено, с много мазнина. Чудя се тези хора как са здрави, явно имат силни стомаси.
Един арабски запържен/задушен ориз, някакво месо, което беше солидно изпечено с мазнина... На другия ден хапнах една пържена риба. И ми идваше да умра.
Сега като ме канят на гости, съобразяват се с мен/нас. И задушават. Не съм го изисквала, просто са ми приятели и видяха колко зле бях.
Моята язва е много болезнена. При седмодомието ми не е толкова болезнена, но получава киселини и тъпа болка.
Баща ми се дъни, той е сладокусник. Ако реши да наготви, кара го през просото. Но му обяснихме, че просто ни убива по този начин. Сега правят за мен риба на скара или печена. Е, не е връх в кулинарното изкуство. Но не ми вреди.
