Опиши чувството - не си ли давала шанс?
Никога? Защо?
Имай предвид, че хората сме различни и това, което чувства/прави една жена, не можеш да проектираш върху друга.
Случай, в който не дадох шанс - изпитвах физическа непоносимост към човека. Хубаво момче на външен вид, но мен ме отблъскваше. Той много искаше да знае какви са ми съображенията да не искам да съм с него, но му го спестих - това си беше мое субективно възприятие, някоя друга ще го възприема като бог.
В друг случай дадох шанс, бях в такъв момент от живота. За първи път правех това, той беше хипер настоятелен, а аз склонна да експериментирам с чувствата ми. Бях коректна с него - той знаеше, че никак не съм убедена, че я искам тази връзка, но реши, че има желание да се бори и да чака. Изкарахме доста време. Свикнах с него, но така и не се влюбих. Много пъти съм му казвала, че не може да разчита да създава семейство с мен. Гледах го и не виждах моя мъж в него. Приятелите и семейството ме убеждаваха колко е благонадежден и че любовта не може да е като в тийнейджърските години, с пеперудки в стомаха и т.н. Почти бях започнала да им вярвам. И тогава най-неочаквано си получих приказния сценарий. Идеше ми да изкрещя на всички колко ужасно неправи са. И че истинската любов се усеща истински на всяка възраст. И е възможна винаги. Е, ако я имаш в натала. :29:
