Чудничко…. Разбрах, че в предишната работа са откраднали разработена от мен идея и вече я мултиплицират. За всички маркетингови разработки стотинка не получих към последната си заплата. Опитаха се де ме преметнат и с компенсацията за неизползван платен годишен отпуск – да съм подавала фиктивна молба за оставащите дни, сякаш съм ги ползвала вече. Естествено номерът не мина.
И в новата служба странни порядки – договорихме едно работно време и една заплата, а сега се оказва, че трябва да се работи по 12-13 часа /и повече/ и никой не ти плаща извънредния труд. Затова на всеки 3-6 месеца има напуснали служители и постоянно вървят един и същи обяви. Простотията при работодателите и в колективите е масова, отвратена съм. Допускат се грешки, не ти предават нужната информация, правят нещо през главата ти и после те държат теб отговорен, ако нещо са забравили, а ти въобще не си наясно какво се случва. Колкото и да ми се искаше да съм оптимист, изглежда че няма да се получи. Днес отивам в старата служба да взема един хонорар още от миналата седмица – хем се бяхме разбрали за днес и по кое време, колко е сумата… И какво става – отивам там и секретарката ми заявява, че няма служебни пари, а това плащане бе предвидено и уговорено още миналата седмица, сумата е малка. Малоумни хорица, сякаш с конкурс за най-големи идиоти са избирани. Не знам само аз ли все в такива филми попадам или и на другите им се случва, но просто не му придават такова значение? Мен масовата идиотия ме изкарва извън релси.
