Аз имам един период от 10 г - в който нямам нито една снимка. След като поотмина и се опомних - започнах да се снимам. Онзи период ми е, като черна дупка - не само за снимките, а изобщо ....
В един момент забелязах, че когато съм в сесия - си позволявам да бъда самата себе си, все едно съм гола и откровена със самата себе си, мога проявя всичките си хамелеонови лица, нямам задръжки, не позирам. Пред камера се чувствам много себе си. Нямам предвид сутрешното снимане на грима, което стана традиция покрай еди грим групи и грим уроци ... или снимките на плажа
Когато съм аз и фотограф в студио и снимаме - усещането е като изповед, откровение. В интерес на истината имам предложения от фотографи да снимаме - каквото аз желая, явно отсрещната страна също вижда нещо
. Замислих се какво в картата ме поставя в такава ситуация, както и за безснимковия период
Снимането, онова снимане, за което писах за мен е форма на себеизразяване, светоусещане, нещо различно от просто снимки. Много ми е особено да го разказвам. И много малко хора го разбират