Поезия

[a.l.e.n.a]

Аз вярвам в мълчаливата любов

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов

Давид Овадия

[a.l.e.n.a]

Режими аз не пазя в любовта си
И по режим за тебе не тъжа.
Скъперници на чувства в тежки каси,
Спестяват днес и обич, и лъжа,
Вълнения, усмивки и въздишки,
Страдания и рискове, и смях,
Дори писмата са спестовни книжки
На спомени, събирани със страх.
Затуй душите им се раздвояват.
По дяволите...Аз съм по – богат,
Когато всичко наведнъж ти давам
И не поглеждам крадешком назад.
Напред е всичко, дето ме привлича,
Напред ще се роди и огън нов.
Сега си с мен – сега ще те обичам
До сетната си капчица любов.
Сега ти давам цялото си щастие.
Вземи го. И бъди докрай добра.
Дори да изгоря от любовта си,
Пак с целия си огън ще горя!

Евтим Евтимов

[a.l.e.n.a]

И е бяло, и тихо, и тихо...
Пада сняг. И шепти във косите ми.
Сякаш падат прашинки небе.
Ако искаш, ела да поскитаме
из заспалото бяло градче.
Ти ще топлиш ръцете ми с длани,
аз ще топля твоите с дъх.
Ще направим пътечка за двама ни
във самото сърце на града.
А по моите мигли снежинките
ще приличат на светли сълзи.
Ще изглеждам почти като приказка.
И ще мога да сбъдвам мечти.
Ако искаш ела...Измечтай си ме.
Пада сняг. И валят чудеса.
Всичко става вълшебно и тайнствено...
Пада сняг. Ако искаш, ела...

автор caribiana

[a.l.e.n.a]

В края на лятото

Тази нощ чувам тихо дъжда,   
напомня минали есени...                         
По капчука отмива ръжда,
стичат се капките песенно.

Някъде скрито вятър мълчи,
не бушуват и в мен урагани.
Няма мълнии в моите очи,
не изригват в мене вулкани.

Едва доловимо блещукат
сълзи-спомен за обич стара.
Мина време, а чувствам се пак
забравена чанта на гара.

Тъй безмълвно плачат лозите,
когато ги режат наесен...
С усмивка си трия сълзите-
лятна е дъждовната песен.

Виктория Маринова

[maimunka365]

Като кукли на конци без пламък, без огън жар,
изгасват най-верните мечти.
Мечти във страх и празнота се отразяват в огледален облик,
сенки създадени от спомени за отминалото време.
Потъвайки бавно със земята и
сгромолилото се с тряск над нас небе,
предаваме се в мрак и тишина,
а лъч искрици отразяват с ясна светлина.

Все по силно сенките се открояват,
а спомените все по-ярко преминават,
паметта ни е подарък.

Спомени за полет лек, бяла светлина
и усмихнати деца, изпълнени с истина за любовта!

[a.l.e.n.a]

Не ме искай. Само минавам.
Ураганно... причинявам щети.
След мен е потоп и удавяне.
Не тръгвай. Аз нямам следи.

Не ме чакай. Идвам неканена.
Като хала, раздухвам огньове.
Няма начин да бъда забравена.
Не строя - разрушавам мостове.

Не ме викай. Още съм вятърна.
Шумоляща и дива в листата.
От бури за теб съм изпратена.
Гръмотевици нося в Душата.

Не ме пипай. Ставам на лава.
Изригвам... Разцепвам земята.
Отломки от чувства стопявам.
Да ти парят, събрани в ръката.

[a.l.e.n.a]

Обичам те!
Обичам те и всичко е възможно!
Аз всичко мога с двете си ръце
с дланите си малки и тревожни
да завладея твоето сърце.
С очите си да те поглъщам
и с тях до края да те изгоря
душата ти на пепел да превърна,
когато искам мога и това.

И друго има. Мога да съм тиха
и дума да не смея да река,
но всичко вътре в мене ще те вика
и цялата да съм зов, но да мълча.
Аз мога да съм бурна, пълноводна,
в стихията си всичко да руша!
Обичам те и всичко е възможно
и цялата ми сила е в това!

Павел Матев

[akruks]

Ханът

Да бъдеш човек е като гостоприемен хан.

Всяка сутрин идва по някой.

Радост, депресия, подлост, мимолетни чувства

като нечакани гости пристигат.

Посрещай и гощавай!

Дори да са рояк беди,

които отнасят покъщнината,

ти всеки гост почитай.

Може би прочистват място

за някоя нова наслада.

Мрачни мисли, преструвки и злост –

посрещни ги със смях на вратата

и ги покани да влязат.

Който и да дойде, благодарен бъди,

понеже всеки ти е бил изпратен

като учител от отвъдното.

Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми

[a.l.e.n.a]

На днешната дата е бил роден!


Страхливия ще седне на брега,
ще шепне колко много ти е верен,
безсилния ще плаче от тъга,
а истинския сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,
но ти не се завръщай, нито спирай.
Вълната е вълна насред море.
А тръгне ли към плиткото - умира.

Евтим Евтимов

[akruks]

[a.l.e.n.a]

Обичам те дотук

По своя път един и същ
разнася мълнии трамвая,
гърми и обещава дъжд.
А аз какво да обещая?

...Обичам те дотук.

До този мост. До тази гара.
До този миг. До този звук.
До розата на светофара,
до ъгъла на тротоара -
обичам те дотук...

Сега трамваят е нащрек,
внезапно забелязал,
че вече съм един човек,
от релсите излязъл...

И отминават твоите крачки.
Изглежда, че съм станал друг
сред този писък на спирачки...

Обичам те дотук.

Обичам те...

Георги Константинов

[a.l.e.n.a]

Задънена улица

Светът върви накриво -
 неудобни са му обувките.
 (Чепикът го стяга.)
 Никой не стъпва в чужди стъпки,
 освен понякога,
 (на раздяла).
 Среща ни някое друго кръстовище,
 после ни разминава.
 Не са ни виновни посоките -
 ситуацията е такава.
 Аз съм твоето препъни камъче,
 ти - моята успоредна права.

Клементина Манчева

[Скорпионче]

 

[a.l.e.n.a]

Днес, т.е. вече вчера - се навършват 50г. без Веселин Ханчев.

Пръстен

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.


А това често срещах в лексиконите на по-големите от мен

Любов

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Измъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани!

[a.l.e.n.a]

Ще мине всичко. Ние да сме живи.
И болката. И радостта горчива.
И вярата. Неверието - също.
И завистта,
и злобата
ще свършат.
Ще мине всичко. Нека да сме живи.
Единствено това да ни опива.
А другото? - пристига, заминава.
Животът бърза.
А човек
остава.
Ще мине всичко. И дано сме живи.
Мъгла пътечката до нас покрива.
И само вятър, вятър, вятър
дълбае към душите ни
земята.
Стои човек. Животът си отива.
И той ще мине.

Само да сме живи.

Калина Ковачева