Не те искам такава,
облечена цялата.
Нека аз съм ти дрехата
и пак аз – огледалото.
Нека аз съм леглото ти,
нека аз съм ти книгата,
да съм кърпа, която
до под дупето стига,
и водата от душа,
разтопена по шията.
Да те ям, да те пуша,
да те дъвча и пия…
И когато, по грешка,
се окажеш без мене
да усетиш – горещо е,
но ужасно студено.
А пък аз, остарял,
тих и необитаем,
натежал, опустял,
като къща под наем
без стопани, без мишки,
даже без квартиранти,
по-смутен от разнищени,
разкопчани тиранти
да побързам, и лесно
пак при теб да се връщам
за да мога, естествено,
да си те напрегръщам.