Поезия

[akruks]

Ние, лъвиците

Ние, устатите,
ние, мръсниците,
с нокти на лапите,
с ръб на езиците,
кърваво-нежните,
влюбено-силните,
............................

Ники Комедвенска

В действителност не е лъвица, а девица-
родена е на 24 август 1971г. , но има Венера в лъв съвпад с Регул
то и Слънцето и съвпада с тази звезда, затова ума успех и популярност

[a.l.e.n.a]

Благодаря, Акрукс  Като го поствах се замислих, че май не се сещам за лъвици във форума. Аз също не съм, но може би, заради лъвската луна и квадрата й с Венера, участието в огнения тригон с двата  У1 - до някъде виждам себе си в текста

[akruks]

Благодаря, Акрукс  Като го поствах се замислих, че май не се сещам за лъвици във форума. Аз също не съм, но може би, заради лъвската луна и квадрата й с Венера, участието в огнения тригон с двата  У1 - до някъде виждам себе си в текста

Определено е заради лъвската Луна- докато го четох си  мислех за малката, която иначе е много скорпион- Слънце, Марс, Плутон, Меркурий, АСЦ + тату с дамски скорпион на рамото, който си направи на 14г, но в действителност пуска нокти, развява мощна грива и надава рев като лъвица  :012:

[a.l.e.n.a]

Не те искам такава,
облечена цялата.
Нека аз съм ти дрехата
и пак аз – огледалото.

Нека аз съм леглото ти,
нека аз съм ти книгата,
да съм кърпа, която
до под дупето стига,

и водата от душа,
разтопена по шията.
Да те ям, да те пуша,
да те дъвча и пия…

И когато, по грешка,
се окажеш без мене
да усетиш – горещо е,
но ужасно студено.

А пък аз, остарял,
тих и необитаем,
натежал, опустял,
като къща под наем

без стопани, без мишки,
даже без квартиранти,
по-смутен от разнищени,
разкопчани тиранти

да побързам, и лесно
пак при теб да се връщам
за да мога, естествено,
да си те напрегръщам.

[a.l.e.n.a]

Искам с някого да повървим ,ей така до края на земята .
После под дъжда да помълчим и да чуем заедно тревата .
Да позъзнем тихо в ноща ,само с поглед да се наговорим.
Да си поделим една мечта . Да се стоплим на искрица огън.
Да преспим в незнайната гора, да ни светят две звезди отгоре,
за да се събудим сутринта по-добри от всички хора.
И да си говорим пак на ,,ти". Пак така да тръгнем към безкрая.
Искам с някого да повървим и да се обичаме до края.

[akruks]

РЕШЕНИЕ
Ще имаш ли търпение да чакаш,
че с малки добринки съм пак заета:
да освежа увехнал мак разплакан
и да дирижирам хор от щурчета,
да редактирам птичи летописи
с буквите на звездното летене,
да кажа на тъгата ви :"Иди си!",
куража да направя суверенен,
да приближа щастливата далечност,
да прибера плода от слънчобера,
да победя бездушност със човечност,
да излекувам раните на Вчера...
Сега не знам. Ти трябва да решаваш
сред пъстрата ми милостна различност-
дали да се прелея във забрава
или пък да съм твое нежно Всичко.
Стефания Цанкова

[art7ess]

https://www.youtube.com/watch?v=0jkiz8R1VyI
//от 1:50
от години не съм попадала на по-добра поезия<3

[Emma]

Аз съм лятна...Толкова лятна,
че те паря дори без докосване.
Всяка мисъл за мен е черешова,
всяка дума - едно омагьосване.
А вкуса ми е слънчев. На праскови.
Твойте устни са жадни за още.
Пак ме вдъхвай - мириша на юли...
Сенокоси...море...полунощия.
Аз съм твоето късно обичане.
Със светулки и тихи щурци.
Със поляни , пламтящи от макове
и със пясъчно - топли следи.
Знаеш, лятна съм...толкова лятна,
че оставих без зима сърцето ти.
Прегърни ме за малко...Целувай ме...
Да съм лято, заспало в ръцете ти.

Caribiana

[akruks]

ПРОЧЕТИ МЕ, ЛЮБОВ...

Прочети ме, любов, прочети ме
като спиращ дъха ти роман,
всяка страница - с моето име,
всеки ред да е с трепет желан.

И изпей ме любов - като песен,
тъй красива - с целувки слова,
не, не виждай в мен смуглата есен,
като пролет мечтай ме с дъжда.

Ти търси ме, любов, намери ме,
като ручейче с жива вода,
с ненаситните длани отпий ме,
аз във теб ще оставя следа.

Там по устните - шепот вълшебен,
южнякът - гальовник в твойта коса,
ти ме стискай, любов, не ме пускай
и за теб ще създам чудеса!

Красимир Трифонов /sinoptic /

[akruks]

 Една любов през септември...

С хладен дъх септември ме обгръща,
довел със себе си дъждовни дни...
Но сгушвам се до тебе вечер вкъщи
и сякаш на света сме сам-сами...
В ръцете си ме вземаш и усещам
как ти си всичко в моя малък свят,
и как септември - хладен и надменен,
не ще ми вземе теб и любовта...
Дори да се опитва - той е само
едно дъждовно, облачно дете,
а ти, момче, си моят летен вятър...
Ти слънце си над тихото море...
... И също като слънце ти ме топлиш
и караш ме да бъда по-добра...
... И също като вятър се закачаш
и нежно рошиш моята коса...
И знам, че нищо няма да ми вземе
теб, мое мило слънчево момче...
и нито този, нито друг септември
ще може обичта ми да възпре...

Теодора Стефчева

[Veselin]

Тази вечна любов

Когато страстите се уморят
 да бъдат с нас във есенните нощи —
дали ще спрем тогава насред път,
 ...или у нас ще вика някой "Още!"?

И няма ли тогава да тъжим
 за наш'те срещи и раздели —
защото щастие на тях дължим,
защото с тях сме истински живели?

Любов, Любов, ти все оставаш млада —
до края си след тебе все вървим.
Изгаряме на светлата ти клада,
изгаряме — и пак благословим!

Във свойта пъстра есенна тъга
 нали полето тайно се надява
 след бялото мъртвило на снега
 да възкреси зелената си слава!

Ах, този тъжно-весел кръговрат,
за нас той пролетите не повтаря!
Но бил ли си с една любов богат,
спокойно твойта есен ще догаря...

Ваньо Вълчев

[Ali_Lun]

''Жива рана за мене вече си, жива рана в мене боли.''

[a.l.e.n.a]

Рецепта за Непослушност

Не, няма да ти спазвам правилата.
Кога да мразя, колко да обичам?
Кои са врагове, кои приятели?
Кои да са зачеркнати с различие?
Кога светът да бъде много сложен.
Кога да нямам даже хляб на масата.
Кога да ме боли до невъзможност.
Кога да отрека и чудесата.
И колко от мечтите са приемливи.
А другите? В отдел за рециклиране.
Родили сме се от едно безвремие,
което тук му казваме умиране...
Но ето, че съм жива и те дишам,
Живот, и всеки дъх ми е обичане.
Не ми поставяй граници излишни.
Човек е синоним на безграничност.
И знаеш ли, че шепотът в душата ми
все още не е трайно заглушен.
Не, няма да ти спазвам правилата.
Не са били написани от мен.

автор Мира Дойчинова - irini

[a.l.e.n.a]

ЖИВОТЪТ СКРИТ Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА

Животът скрит е в дребните неща
В жест най-обикновен, ала човешки
В любима песен, слушана в нощта
С човек, умеещ да прощава грешки
В усмивката на влюбени очи,
Която търсиш твоя ден да сгрее
В забравата на смелите мечти,
Когато правиш опит за летене
В стремежа да запазиш своя дух
Свободен в несвободното ни време
Да не виниш за всичко някой друг
Да не превръщаш обичта във бреме
Във ручеите топли на кръвта
В сълзите непринудено родени
Най-истински са дребните неща
И те остават спомени след време.

Бисерка Каменова

[a.l.e.n.a]

Защо ни е вълшебен, чуден остров?
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка и
топлината на една ръка ..