Поезия

[a.l.e.n.a]

За да те любя 

Не съм дошъл
на този свят
за да вечерям
с теб.
Желая да те
изнасиля,
и да буйствам,
да те завържа
и да те боли -
и теб, и мен!
Желая те
неистово.
Не богохулствам. 

автор: ezot

[Veselin]

БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!

В тоз политически хаос
 един се е скрил като щраус,
друг е размахал юмруци
 за да разчиства боклуци.
Трети е тръгнал да тропа
 на портата на Европа,
а пък четвърти продава
 бедната наша държава.

Някъде там, във килера,
като кутре под миндера
 плаче и бие на чувство
 бившето наше изкуство.
Чухте ли писъка жалък -
дъвче последния залък
 както беззъбата баба
 дъвче коричка от хляба.

Бог да пази България
 в тази безумна лотария,
за да изтегли билета,
в който се крие късмета.
Бог да пази България
 в тази безумна лотария,
за да изтегли билета,
в който се крие късмета.

Всеки във днешните кризи
 пази и двете си ризи -
Господи, кой ни наказа
 с толкова дива омраза?
Даже Света го Духа
 вятърът го издуха
 от всичките нас до един -
Амин!

Недялко Йорданов

[a.l.e.n.a]

Докато помним...


Приготвил съм
          на твоята седалка
две тънки ремъчета -
          да те вържа;
И бавно да разкъсвам
          деколтето,
и да целувам дълго
     коленете...
(Ръцете ти
          на тъмното
     ще светят.)

Решил съм, както
               някога,
да те изтръгна
от непростимо-сивото
          приличие,
да обладавам
нежната ти същност.
(Когато Месецът
     над Витоша
          ще тича.)

автор: ezot

[a.l.e.n.a]

Жена съм

Жена съм...
Възродена пролет.
Възкръсвам като феникс всеки път.
...Като бръшлян съм.
Жилава... отровна...
А корените ми и камъни рушат.

Не коленича в бури.
Тичам в урагани.
И не изгарям лесно в пепелище.
Разчупвам с пръсти въглени.
Нанасям рани.
Но топля и като разпалено огнище.

И отразявам.
Като огледало.
Но не блестя със отразена светлина.
Не плача никога.
Дори не съжалявам.
Лекувам болки, страх и слепота.

Когато трябва
съм сурова зима...
На всекиго отдавам нужна дан.
Пренасям през пространства
времена незрими.
Но за безпътните не съм крайпътен хан.

Посрещам изгревите...
... служа за опора.
За всеки мъж проронвам по сълза.
Не, не за всеки
ще отроня втора,
ако не е прозрял, че съм Жена.

Погребвам спомените
... с тихичко опело...
Живот изтръгвам даже от смъртта.
Не съм Адам -
Върхът на сътвореното,
но съм Началото и Краят на света!

Павлина Джарова

[a.l.e.n.a]

Не харесвам слаби характери.
И такива не ми отиват.
Не пилея надежди за някого...
Вече не!
И така съм сред живите.
Не харесвам тези страхливите
дето имат по сто оправдания.
Фетишисти-
забравили чувствата...
в светове на измислено минало.
Не харесвам и не вярвам в невинните.
В средни пътища.
Ненавременни приливи.
Обичта не е сложно понятие...
Тя остава в сърцата на силните.
Не харесвам слаби характери...
Паравани природата няма...

М.В.-Mimoza

[akruks]

РАВНОВЕСИЕ
Надежда Захариева

В твоя поглед внезапно се стъмва.
Бръчка-мълния сбира за миг
твойте вежди. И бурята гръмва.
И настига ме първият вик.
Върху мене във малката стая
гръм след гръм пада по-страховит.
Но спокойно ги срещам, че зная —
не на мен, на света си сърдит.
Викай! Викай! Излей си душата!
Вън не може — крещи у до
Изсипи върху мене вината
на голямата лоша земя.
Звярът мъка, старателно скриван
от света, тук без страх отключи.
Викай! Викай! Пред други не бива,
но пред мене недей да мълчиш.
Аз безропотно ще те изслушам.
Викай! Кряскай! Обиждай! Вилней!
На душата й трябва отдушник.
Насъбраната злоба излей!
Злото ти да преглътнеш не можеш.
Не е залък, уви, за мъже.
Викай! Кряскай! Обиждай!Убождай
с думи, с погледи, с мисъл и жест!
Няма как – ще преминем през дните
със неравен, но все пак общ ход.
Всички бури в света страховити
имат своя тих гръмоотвод.

[a.l.e.n.a]

За днес си пожелавам светлина.
Да бъде лъч, в душата ми притихнала.
Да виждам само малките неща,
които неизменно ме усмихват...
Да имам слънце... Още ми е лятно,
и още крия някоя мечта
във джобчето – препълнено със вятър,
с писма до теб. И с много тишина...
Ще имам птици. Обич. И прегръдки.
Това ще бъде от онези дни,
в които към сърцето си се връщам,
и всичко е по-хубаво... А ти
ще скриеш във душата си света
и няма повече да бъдеш сам.
За днес си пожелавам светлина.
И просто, ей така, ще ти я дам.

Мира Дойчинова - irini

[a.l.e.n.a]

Дай му жега на тоя живот,
настъпи му до дупка педала!
С тоя вял половин оборот
как изобщо до днес си живяла?!
Или в кроткия брачен чертог,
всяка сутрин когато се будиш,
още вярваш - добричкият Бог
ти разписва молбата за чудо?
А на тъмно, додето заспиш
и те свива инфарктно отляво,
апокрифни молитви редиш
за горещите ласки на дявол.
И преглъщаш горчивите дни
като супа от стара коприва,
а сърцето се чуди дали
не сънуваш, че още си жива.
А животът съвсем не е рай,
само постна вечеря на свещи.
Затова настъпи го докрай!
Дай му жега! Да стане горещо.
Даже миг да ти бъде добре,
своя дявол додето целуваш,
някой ден тъй и тъй ще се мре,
но животът поне да си струва!

Ники Комендвенска

[a.l.e.n.a]

Ти знаеш ли колко е малък светът…
Събира се в шепа човечност,
в изплакана, скрита, самотна сълза,
в надеждата тиха и вечна,
във мънички думи, когато болим,
и сякаш душата ни сгряват,
когато сме тъжни, когато не спим
и спомени само остават…
Светът е направен от малки неща,
от капчица обич, но чиста,
изпълнен е с вяра, мечти, доброта…
Ще бъде!
Ти само поискай…

Таня Симеонова

[Satin]

Недей да мислиш, че съм сляпа

и вълчият ти нрав ме плаши.

Не съм живяла във гората,

но пак разбирам единаците.

И да речеш да ми се зъбиш,

че газя твоя периметър,

във отговор ще те прегърна

и над гората ще просветне.

Не съм наивница, спокойно.

Отдавна знам- в море се давят.

Не е до глезен и сърцето,

но нека си е наша тайна.

Под шапката ми непокорство

прескочи вълчата ти слава.

Не ме плаши самодоволно.

Със самотата съм наясно.

Е, казах ти каквото имах

и ще отмина през гората.

Но само ако знаеш колко

във кошницата си отнасям.

Да, знам, че си недоверчив

след разни Шапчици ментета

и по ти идва приемливо

да се преструваш пред козлетата.

Та... много здраве и прощавай

за неудобството да те обичам,

дори наметнал овча кожа.

И вече си за друга приказка.


Маргарита Петкова

[a.l.e.n.a]

Със нокти, зъби и сърце
воюваме до безсъзнание.
От нея страдаме, без нея -зле.
Но лесната мечта, мечта ли е ?

Трептим, летим, горим, кървим,
кълнем ! Така до гроб ли е ?
От теб се раждаме, от теб боли !
Но лесната любов, любов ли е ?

От глад Земята се върти.
Лодкарю, болката без брод ли е ?
Умрял ли ? Жив ? Избираш ти !
Та лесния живот, живот ли е ?

Мадлен Алгафари

[delphin]

[a.l.e.n.a]

Ще си грабна внезапно торбичката,
ще си метна душата на рамо,
до последно – различна от всички,
но еднаква със себе си само –
ще се втурна по мойте си пътища,
дето аз си ги пиша насън…
И надежда за тихо завръщане,
ще ме чака сред сенките вън…
Ще си вържа на възел обувките.
Нямам нужда от тежко палто.
Много дълго живях за преструвките!
Да ги взимам със мен – за какво?
Всички спомени в скрина оставих,
и затворих с усмивка вратата.
Колко време наужким забравях,
че сама си изписвам съдбата…
И такава – с душа и торбичка,
няма как ветрове да ме спрат!
Идвам само да кажа: „Обичам те!”…
А е всъщност най-дългият път.

Мира Дойчинова – Irini

[Корея]

Виновен  <3

Когато съм истински влюбена,
(признавам – през всичките дни) –
тогава съм толкова хубава!...
Виновен! Единствено... Ти.
Тогава съм толкова тихичка –
измислям дори светове.
И в тях до безкрай те обичам...
Виновен! За вечност... Поне.
Когато прегръщам до лудост,
и дом ми е всяка Луна –
тогава съм мъничко чудо...
Виновен! Дори за това...
Че всичките нощи те искам,
а в дните без дъх те мечтая,
и само до тебе съм истинска...
Виновен си! Нека... До края.

irini- Мира Дойчинова

[a.l.e.n.a]

Подарявам сърцето си! Спешно!
Разпокъсано, есенно, тъжно…
Нека вземе го първия срещнат!
На мен вече не ми е нужно!
Подарявам и нея също –
любовта, оцеляла на дъното.
Нека никога не се завръща!
Нека да се стопи във тъмното!
Обявявам на търг и мечтите ми –
ще са нечии, срещу замяна –
вече да не вали от очите ми,
и у мен капка чувство да няма!
Да забрави душата ми всички
дето с мръсни ръце я бесеха
и разкъсваха я на срички,
докато не намрази себе си…
Подарявам живота си! Писна ми
този, който дотук изживях!
Всяка своя лъжа, всички истини,
всеки свой добродетел и грях…
Подарявам без право на връщане
всички спомени, пеещи нощем…..
всяко свое проклето „Обичам те”
всеки поглед…
и още…
…………….и още….
Докато не остана празна.
Докато нямам пулс и рима.
Щом престана да самонаказвам
белотата ми, че… я има.
И сърцето ми ще е изстинало.
После ще се родя, ще тичам…
Но сега подарявам миналото!
За да мога пак да (се) обичам!

Павлина Соколова