Поезия

[Lilla]

Отдавна не бях писала, покрай тригона на Луна с Венера пак нещо плахо се пробуди, но вече не ми се получава гладко римата. По-скоро проза с лек поетичен уклон.


Падаща Звезда

И в тишината на безкрайното поле,
където слънце не изгрява,
луната къпе се в пясъка
на бляновете разпилени
с ветровете на забвението,
аз търся моето изгубено море,
в което самотата ти потъва
и съзрява,
захранвана от фалша, неоновите
светлини и блясъка,
обагрена от спомени забравени,
но още жадни, живи и пулсиращи,
прегърнали безвремието
на твоите безкрайно дълги нощи,
в които скитаща душа да види
изгрева в края на бездънна пропаст
се надява...
И спъвайки се,
вижда падаща звезда.

[Emma]

Усещаш и толкоз.
Това е Любов!
Мълчиш, а крещиш, но без думи,
а всъщност тъгуваш, безумно.
Любов е –
отдаване,
устрем.
Секунди,
в които наместо да кажеш: „Аз дадох!”,
без звук, без „Обичам те” – тихо мълчиш.
Безшумно подкрепяш и безотказно.
Усещаш и толкоз,
дори да болиш!


Маргало

[Veselin]

Ела!
Че притъмня и стана тежко.
Пътеката остна без душа.
Защото няма истина без грешки,
аз чакам. Сам. И страдам, и мълча.

Неволята от преданост настана,
от ревност - риска, от тъга - скръбта.
Изчезнаха словата -стана няма,
безкрила, охладена любовта.

Мълча в едно жестоко постоянство,
в една неразрушима тишина.
Мълча в немузикалното пространство,
в ужасно разредена тишина.

Защо тъй рано мръква над полето?
Къде потъват всички гласове?
Над мене непробудени дървета.
Край мене -онемели ветрове.

Павел Матев

[Emma]

Май ще бъде ... Май
Предвкусвам черешите. Ухае ми вече
на сладко.. на Май и на топло.
На някакви дълги терасени вечери.
На звездопади по покрива.
На липи. На пчели. На птици по клоните.
На по-къси сенки и дълги слънца.
На детски игри (аз ли бягам? Или пък гоня...).
На приказно - виолетов здрач.
На вятър от юг. На дъжд и дъги.
На къси ръкави и пясък.
На парещи плочници, по които върви
усмихнато моето щастие...


caribiana

[trendy]

Другата в мен
Своенравно е мойто сърце.
В него зло и добро се пресичат.
Ту те гали с вълшебно перце,
ту - със сабя на две те разсича.
Днес съм влюбена в теб. Затова
изиграй свойте карти разумно.
Докато ме държи любовта,
да спечелиш съвсем не е трудно.
Докато заслепена от страст
съм готова на всичко за тебе,
ползвай правилно своята власт.
Че и другата в мене те дебне.
Позволиш ли си стъпка встрани,
оскърбиш ли доброто момиче,
срещаш лошото. То не търпи
да го лъжат безсрамно в очите.
То отвръща на злото със зло.
То в сърцето със нож те пронизва.
Пожелавам ти само, дано
да не го опознаеш отблизо.
Васка Мадарова

[Скорпионче]

Живея на ръба на чудесата.
(И все на пръсти пазя равновесие.)
Намирам се. Изгубвам се. Познато е...
Подреждам се, и някак пак съм себе си.
Пилея си мечтите – имам много,
и който иска, нека да ги вземе.
С последния си дъх ще дишам обич.
И пак така – ще си спечеля време...
Край мен се сменят хиляди сензации.
Това ли е светът ми? Докога?
Изпаднал във сърдечна девалвация,
със моята любов ще го спася...
А някъде едничка пеперуда
с крилцата си ще прави ураган...
Живея на ръба на всяко чудо.
Една идея обич. И си там.
Мира Дойчинова - irini

[Скорпионче]

Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Солено. Есенно. Дъждовно. И голямо.
Като притихнал в тъмното камбанен звук.
... а всяка тишина е някакво начало.

Едно тъгуване ми е заседнало ей тук.
Дълбоко, колкото безброй морета.
Да можех с птиците да отлетя на юг...
...
И да ме виждат само ветровете.

Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Научих се (почти) да го отричам.
Но знам, че няма ли го, ще умра от студ...
А после много дълго ще съм птица.

Едно мълчание ми е заседнало ей тук.
А думите преливат от очите.
Тежи от хиляди мълчания светът.
И все по-тихо става. Все по-тихо.

Едно обичане ми е заседнало ей тук.
Дълбоко ми е и ми се потъва.
Останалото е отвикване един от друг.
И цял живот умиране - като присъда.

Селвер

[Emma]

Сърцето ми
като листо трепти все още,
но водопадът на кръвта
се спуска вече в равнината,
затихват ветровете нощни…
Настъпва
най - голямата вселенска тишина:
телата ни лежат
като два бели камъка на речно дъно
под месец млад;
лицата ни са тъмни,
но очите- звездни;
устата ни мълчат
като цветя разцъфнали;
напълнени със мед и аромат...
Желанието е изчезнало.
Плътта почива,
сладостно отпаднала.
Как тичахме един към друг,
как тичахме...
И нека си отдъхва уморено тялото.
Сега е ред душата ми да те обича!


Станка Пенчева

[Reptil]

Los formales y el frío

Quién iba a prever que el amor, ese informal se dedicara a ellos tan formales	Кой би предвидил, че любовта, тъй неформална би се отдала на тях, тъй формални
mientras almorzaban por primera vez ella muy lenta y él no tanto y hablaban con sospechosa objetividad de grandes temas en dos volúmenes su sonrisa, la de ella, era como un augurio o una fábula su mirada, la de él, tomaba nota de cómo eran sus ojos, los de ella, pero sus palabras, las de él, no se enteraban de esa dulce encuesta	докато обядваха за пръв път тя — много бавно, той — не толкова и разговаряха с подозрителна обективност за важни теми в два тома усмивката — нейната — беше като тържество или приказка погледът — неговият — си отбеляза какви са очите — нейните — но думите — неговите — не се осведомиха за това сладко запитване [ :017:]
como siempre o como casi siempre la política condujo a la cultura así que por la noche concurrieron al teatro sin tocarse una uña o un ojal ni siquiera una hebilla o una manga y como a la salida hacía bastante frío y ella no tenía medias sólo sandalias por las que asomaban unos dedos muy blancos e indefensos fue preciso meterse en un boliche	както винаги или почти винаги политиката доведе до културата и затова вечерта отидоха на театър без да се докоснат по нокътя или ревера нито дори токата или ръкава и понеже на излизане беше доста студено а тя не носеше чорапи само сандали, от които се показваха пръстите ѝ, тъй бели и беззащитни наложи се да влязат в една закусвалня
y ya que el mozo demoraba tanto ellos optaron por la confidencia extra seca y sin hielo por favor cuando llegaron a su casa, la de ella, ya el frío estaba en sus labios, los de él, de modo que ella fábula y augurio le dio refugio y café instantáneos	и тъй като келнерът се бавеше доста те предпочетоха признание много сухо и без лед, моля когато стигнаха до дома — нейния — студът беше проникнал в устните — неговите — тъй че тя — приказка и тържество — му даде бързо убежище и кафе
una hora apenas de biografía y nostalgias hasta que al fin sobrevino un silencio como se sabe en estos casos es bravo decir algo que realmente no sobre	мина едва час биографии и спомени когато настъпи мълчание както е известно, в такива случаи е смело да се каже нещо, което в действителност не е достатъчно
él probó sólo falta que me quede a dormir y ella probó por qué no te quedás y él no me lo digas dos veces y ella bueno por qué no te quedás de manera que él se quedó en principio a besar sin usura sus pies fríos, los de ella, después ella besó sus labios, los de él, que a esa altura ya no estaban tan fríos y sucesivamente así mientras los grandes temas dormían el sueño que ellos no durmieron.	той опита — остава само да остана да спя и тя опита — защо не останеш и той — не го казвай пак и тя — защо пък не останеш и тъй той остана да целува без скъперничество студените пръсти — нейните — после тя целуна студените устни — неговите — които в този момент вече не бяха чак толкова студени и тъй един след друг докато големите теми спяха, а те — не.

— Mario Benedetti

По повод нишаните Ако ми дойде муза, ще пробвам да го преведа.

[Uran]

Ще се радваме да намериш време, Рептил.

[Uran]

Los formales y el frío

Quién iba a prever que el amor, ese informal se dedicara a ellos tan formales	Кой би предвидил, че любовта, тъй неформална би се отдала на тях, тъй формални
mientras almorzaban por primera vez ella muy lenta y él no tanto y hablaban con sospechosa objetividad de grandes temas en dos volúmenes su sonrisa, la de ella, era como un augurio o una fábula su mirada, la de él, tomaba nota de cómo eran sus ojos, los de ella, pero sus palabras, las de él, no se enteraban de esa dulce encuesta	докато обядваха за пръв път тя — много бавно, той — не толкова и разговаряха с подозрителна обективност за важни теми в два тома усмивката — нейната — беше като тържество или приказка погледът — неговият — си отбеляза какви са очите — нейните — но думите — неговите — не се осведомиха за това сладко запитване
como siempre o como casi siempre la política condujo a la cultura así que por la noche concurrieron al teatro sin tocarse una uña o un ojal ni siquiera una hebilla o una manga y como a la salida hacía bastante frío y ella no tenía medias sólo sandalias por las que asomaban unos dedos muy blancos e indefensos fue preciso meterse en un boliche	както винаги или почти винаги политиката доведе до културата и затова вечерта отидоха на театър без да се докоснат по нокътя или ревера нито дори токата или ръкава и понеже на излизане беше доста студено а тя не носеше чорапи само сандали, от които се показваха пръстите ѝ, тъй бели и беззащитни наложи се да влязат в една закусвалня
y ya que el mozo demoraba tanto ellos optaron por la confidencia extra seca y sin hielo por favor cuando llegaron a su casa, la de ella, ya el frío estaba en sus labios, los de él, de modo que ella fábula y augurio le dio refugio y café instantáneos	и тъй като келнерът се бавеше доста те предпочетоха признание много сухо и без лед, моля когато стигнаха до дома — нейния — студът беше проникнал в устните — неговите — тъй че тя — приказка и тържество — му даде бързо убежище и кафе
una hora apenas de biografía y nostalgias hasta que al fin sobrevino un silencio como se sabe en estos casos es bravo decir algo que realmente no sobre	мина едва час биографии и спомени когато настъпи мълчание както е известно, в такива случаи е смело да се каже нещо, което в действителност не е достатъчно
él probó sólo falta que me quede a dormir y ella probó por qué no te quedás y él no me lo digas dos veces y ella bueno por qué no te quedás de manera que él se quedó en principio a besar sin usura sus pies fríos, los de ella, después ella besó sus labios, los de él, que a esa altura ya no estaban tan fríos y sucesivamente así mientras los grandes temas dormían el sueño que ellos no durmieron.	той опита — остава само да остана да спя и тя опита — защо не останеш и той — не го казвай пак и тя — защо пък не останеш и тъй той остана да целува без скъперничество студените пръсти — нейните — после тя целуна студените устни — неговите — които в този момент вече не бяха чак толкова студени и тъй един след друг докато големите теми спяха, а те — не.

— Mario Benedetti

По повод нишаните Ако ми дойде муза, ще пробвам да го преведа.

 :clap: :clap:

[Veselin]

Един живот - и пак не можем
до края да го поделим.
Един до друг - а се тревожим.
Един за друг - а си мъстим.
Доказваме си правотата
един на друг... И все така
изтегляме назад ръката -
подадената уж ръка.
Не вярваме... Не си говорим
по цели седмици дори.
Осакатена подир спора,
кръвта ни преходна гори.
Проклинаме немилостиви.
Но - без от нас да се бои -
животът просто си отива.
...
А колко смърт ни предстои!

Емил Симеонов

[Emma]

ЕДНА ЖЕНА

Една жена душата си съблече.
Обви я на врата ми като шал,
наметна я връз мен като елече
и стопли ме, преди да съм разбрал,
че зъзнел съм по съмнало без нея,
че вечер в мен е стенела нощта...
Живял съм, без дори да проумея,
как топли в мрака женската душа...
А тя в студа пред мен се разсъблече
и стопли ме – мъжагата, в нощта...
Аз всяка нощ сънувам нея вече –
жената с разсъблечена душа...


Николай Дялков

[akruks]

КУЧЕНЦЕ

Аз съм кученце вярно, прилежно
ден след ден подир тебе вървя
да помилваш гърба с пръсти нежни,
да подхвърлиш в устата троха.

И смирено опашката махам,
и от радост понявга скимтя.
Ако някой посегне, го джавкам,
щом заспиш, лягам в твойте крака.

Тъй върви си светът изначален,
клетва дал да ти служа така.
Влязъл в образ на рицар печален,
куче аз съм, а ти си... жена.

Иван Христов - Рудин

[Рени]

"Аз мога"

Ако мислиш "сразен съм", сразен си.
Ако мислиш “ не смея”, не смееш.
Ако казваш “бих искал” но си мислиш “не мога”,
просто няма как да успееш.
Ако мислиш, че губиш, "загубен си”
ще ти каже светът без упойка-
успехът се крие в твоята воля
и е в умствената ти настройка.
Ако мислиш “назад съм”, назад си,
който мисли високо, не пада.
Просто трябва да бъдеш напълно уверен
щом си тръгнал да дириш награда.
Не най-силният,
нито най-бързият обезателно грабват залога,
но човекът,
който печели играта,
е тоз,
КОЙТО МИСЛИ “АЗ МОГА”

 Уолтър Уинтъл