Весо, няма кой друг да мечтае, вместо теб. И не е вярно, че не знаеш какви са мечтите ти, но ти просто не си позволяваш да мечтаеш. Има една сладка нега в това да се чувстваме нещастни, някои от нас. Омагьосваща и притегляща е и ти си й подвластен.
Дъщеря ми загуби баща си, когато беше на 19. Драмата беше още по-тежка за нея заради това, че човекът, който го намери, беше тя. Но успя да се съвземе. Не прекъсна следването си, не се отдаде на самосъжаление. Сега казва, че аз съм я държала над водата през цялото време, но важното е, че тя продължи живота си с мечтите си, с плановете си за магистърска степен и по-нататъшна реализация.
Разказвам ти това, за да видиш, че не е невъзможно да се преодолее загубата. Не казвам да забравиш този, който по една или друга причина не е част от живота ти вече, а да живееш без него, помнейки го, но продължавайки напред.