Винаги съм се чудила как хората от близкото ми обкръжение несъзнателно се стремят дори за нещо дребно да ми наложат мнението си или някое свое желание. Редовно ми се случва с една приятелка да не можем да постигнем консенсус – казвам й, че ми предстои натоварен уикенд, имам други ангажименти, тя започва да настоява да излезем с една бивша колежка на кафе, където ще изгубя половин ден. То е хубаво да се разведриш и да се разходиш навън, но когато нямаш друга работа. Освен това въпросната колежка не ми е близка приятелка и с нея нямаме много общо, така че от самото начало се знае, че това ще е кафе по женски на кухи приказки. Съжалявам, но аз вече по-внимателно си подбирам обкръжението и хората, с които да общувам. Сигурно ако имах време за убиване, щях да изляза с тях. И следват едни обяснения на скайпа в продължение на половин час (явно не вдява), накрая обиден и нацупен тон, продължаващи опити да ме склони да се съглася, в отговор на което аз се заинатявам още повече и ставам по-рязка в изказа. Сигурна съм, че го прави с добри и приятелски чувства, но аз го възприемам като опит да ми се въздейства, усещам психологически натиск. Навремето и бившия така ме изнудваше, беше доста упорито говедце – Слънце, Меркурий и Марс в Телец. С методична настъпателност ме превземаше и ми дуднеше, докато не се размекна. :012: