И тази нощ беше много продуктивна.
Сънувах интересен и много цветен сън. Бях поканена на някакво събитие, което се намираше във висока сграда, на последен етаж, с много разчупена архитектура. Приличаше на мол, много стъклени стени. Изкачих се по ескалатор, бяха наредени две редици с маси. На едната се бяха събрали цинцифуция. Аз бях на другата. Тогава ми казаха да се преместя на масата на цинцифуцията, защото собственик на града и тази сграда много ме харесал. Нямала съм избор, защото били пуснали мечки и не мога да избягам от сградата.
Намерих таен вход, който се виеше по едни скали надолу, покрай едно огромно дърво. Не беше ползван от много години, стъпалата бяха дървени, каменни, някои липсваха, други бяха изгнили. Гледах си в краката и слизах по тях. Бях с обувки с огромен ток и платформа в лилаво, блестяха много красиво. С много къса черна рокля. Чувах мечките как ръмжат и ме издирват. Виковете на богаташа. И някъде в клоните на огромното дърво видях окъсан рибар, плетеше своята мрежа. Когато го загледах, беше в образа на моето Овне. Той ми помогна да се махна от счупеното стълбище, когато почти всички дървени стъпала се разрушаваха. Сложи ме да седна на един стол, махна ми обувките, за което не се бях сетила сама да направя. И ми разтри краката. Беше мълчалив.
В ниското виждах как морските вълни се бият в скалист бряг.
