добро утро.
напоследък сънувам,но не помня сънищата,остава един спомен,някакъв замазан щрих,от който нищо не мога да извлека ясно и цветно,и никак не се ''сваля'' до речта.
с други думи,не става ,невъзможно ми да разкажа''видяното''
тази сутрин отново нещо подобно.
но поне се събудих със спомен за проведен кратък диалог с млада жена.
говорехме за ''канал'' , всъщност ние двете гледахме друга жена,която как да кажа носеше в себе си сила,присъствие,дарба.
момичето ми каза''тя е канал,и ти го можеш''
изненадана и казах,с подозрение-''не,не мога. но сигурно ти четеш,и тя чете Акаши,ще ми покажеш ли?''
тя ми каза''можеш,те са еди колко неща за вършене (*еди колко си неща,каза ми *числото),ти го знаеш ,като малка си го правела...
ами събудих се ... мястото на събитието изглеждаше приблизително ,с известни несъвпадения на кухнята от жилището ми където живеехме с семейството ми,като дете до 24,25годишна...