Преди няколко дни сънувах поредния странен сън, сега се сетих за него.
Сънувах първата си учителка, която ни беше класна от първи до четвърти клас. Или по-скоро мъчителка - бая кръввчица ми изпи тази жена, същински терор и психотормоз беше заради нея. В интерес на истината вече отдавна не й се сърдя. Спомням си как в последния учебен ден, преди абитуриентската, съученичките ме подбутната да й подаря букет цветя - в знак на символично помирение. Тя тогава ме погледна и ми каза "Не ми се сърди", а аз вече отдавна й бях простила.
Та наскоро сънувах как се озовавам отново в нашето училище. Обикалям коридорите, лутам се... Стигам до стълбището, което водеше до втория етаж, където беше класната ни стая. Тръгвам да изкачвам стълбището, но усещам някаква съпротива, сякаш не е истинско, а... хм, астрално. С голямо усилие изкачвах стъпалата, краката ми сякаш потъваха във вакуум.
Накрая успях да стигна догоре, намерих стаята. Влязох вътре, беше светло и спокойно - тя стоеше там сама и сякаш ме чакаше. Нямаше други деца. Погледнах я и изведнъж усетих много положителни чувства. Казах й, че просто идвам да я видя как е, дали е добре... В реалния живот тя бе тъмноока жена с тъмнокестенява коса и матова кожа, но в съня лицето й изведнъж озари някаква светлина. Усмихна ми се много топло, но не си спомням какво ми каза. Сънят прекъсна.
Чудя се какво може да означава този сън. Дори си помислих, че ако все още е жива, през въпросната нощ може да е починала (вече е възрастна).
