Аз не мога да твърдя, че съм разбрала възлите (си), даже все повече се лутам между тях.
При мен са в 4-10/Лъв-Водолей.
Много държа на семейството си и реално съм лепилото там - за формирането му и задържането му "цяло". И аз много трудно преживях "разпада" му, обвинявах себе си, жертвах се с години, но това е минало. Все още семейство то ми е (най-)важно, обгрижвам ги като майка от дете.:Д
Детството ми беше прекрасен период и за това мога само да благодаря на вдетинените си родители.
Творчеството ми се отдава, в едва ли не всичките му форми, без дори да се опитвам //е, сега, старателна съм, не мога да си избягам от козирога и девата.
И винаги предизвиквам внимание, това го отдавам на ЮЛВ и ИЦ в Лъв. Отново - без да ги търся, даже напротив - като интроверт вниманието ме натоварва, а и имам показатели за болна самокритичност и скептичност към всякакви комплименти. Това е основен проблем при мен - че търся и се нуждая от чужда оценка и внимание, а същевременно не искам да се показвам. В по-ранните си години пишех анонимно. Всъщност и сега често го правя. Нещо в мен иска хората да гледат и рефлектират върху творчеството ми, без да се поставям сама като обект/човек на показ, липсва ми актьорската суетност. Не искам "да се показвам".
СЛВ във Водолей у мен манифестира с усещането, че съм родена, за да живея за други(те), да направя света (им) по-добър, тях самите - по-осъзнати, неегоистични и от това - доволни. Колкото и да е смешно, да, живея с идеята, че (ще) променям света.:Д В ретроспекция си давам сметка, че в някакви мащаби го правя - за всеки човек, който е минал през мен (за мен са малки "мисии"). Искам да го видя и в по-голямо проявление. Нямам идея как ще стане още, но пробвам през творчество, защото така го усещам.
//възлите ми са в квадрат с Плутон; секстил/тригон с Марс, СЛВ е на 30* от Сатурн.