В случая нашето куче не агонизира, просто не се усеща кога и къде да си върши работата (когато я изкарваме навън, не прави нищо, а после вкъщи в най-неочаквания момент го върши).
Тогава си го гледайте, не е за евтаназия. Прави го от старост, а и не е изключено да е спрял да работи важен храносмилателен ензим - така се случи с моето куче. Успя да изкара в това състояние повече от година, но беше бавна агония. Каквото ядеше, то не се усвояваше и направо го издрискваше. Стана съсухрен, стърчаха му ребрата, заприлича на ходещ скелет. Като го изкарвах на разходка, минаващите покрай нас хора се обръщаха и ме гледаха, сякаш моря кучето с глад. А той ядеше двойни порции - първо изяждаше своята, после на женското куче, крадеше и от паниците на котките. Просто нямаше усвояване на храната и нямаше нормално храносмилане, освен това от старост взе да забравя, че е ял. И в резултат на такова преяждане и неусвояване на храната целият апартамент беше в дрисъци, независимо че го изкарвах навън на разходки. Минах през ада - повече никога не бих гледала куче!
И както казах, в това окаяно състояние успя да изкара повече от година. Впоследствие рязко се влоши, накрая се обезводни и спря да поема каквато и да било храна. И когато получи конвулсии, новата му стопанка го занесе при нашия ветеринарен лекар за евтаназия. Коментарът на лекаря, който беше много добре запознат със ситуацията и със състоянието на възрастното куче, беше "защо сте чакали толкова време, кучето очевидно се мъчеше!?" (веднъж минах през кабинета му и ми сподели впечатления). В последните дни от живота му го изкарват да агонизира на терасата, за да не им пречи в апартамента. Добре че не са го оставили да умре в бавна агония, в крайна сметка дойдоха на моята позиция относно по-леката смърт.
На който всичко това не му е било на главата, да не се обажда!
Преди много години, още като бях студентка, по същия начин вкъщи агонизираше любимото ми коли, а още не бе навършило 5 години. Беше тръгнало да получава епилептични припадъци, да се обездвижва - първоначално за по 1-2-3 дни, после срокът на обездвижване се удължи, а накрая получи силен припадък, който трая почти цяло денонощие, след което се обездвижи трайно и един месец лежеше в едната стая, не премаше храна и само пикаеше легнал. Беше като в градска тоалетна! И беше безнадеждно! В крайна светка викнахме ветеринарен лекар и се наложи да се вземат мерки с летален изход, вече не можеше да се спаси.
На мнение съм, че първо се прави всичко възможно, за да се излекува или спаси животното, а ако положението е безнадеждно и животното очевидно се мъчи и агонизира бавно, тогава се взема решение за безболезнена евтаназия.