Купих първата книга на Венера Райкова с доста задръжки. Имам глад за съвременни български автори и ми беше любопитно - що за пишеща е. Глътнах я за миг, просто не можех да спра ... Не е шедьовър, но ми влезе пред погледа, като точен отговор на задавани дълго въпроси. Незабавно взех и втората книга. Представи ми други гледни точки по теми, по които съм мислила. Даде ми доста полезност, не ми взе. Вчера приключих с третата, просълзи ме и още отеква в главата ми - дълго ще я мисля.
Първите две минаха през ръцете на доста хора - давам на някого, той на друг и т.н. Всеки се е намерил някъде в тях. Затова реших да драсна няколко реда, въпреки общия скептицизъм - има какво а се вземе от тях. Разбъркват те, пренареждат. Няма да докоснат всеки, разбира се, но търсещите - има какво да намерят. Умишлено не коментирам съдържанието, но до колкото разбирам са базирани на реални истории с доукраса
Заглавията намирам за подвеждащи, не много свързани със съдържанието и по-скоро крясък - да продават ....
Друга книга, която доста мисля напоследък е "Родена съм в харем". В две части е. Германка заминава с мъжа си в Нигерия по работа. Оставя го, както и дъщеря им, за да стане 33-тата жена на нигериец в харема му. Ражда му дете, което пише книгата. Описва живота там, порядките, беше ми интересно и много болно. Но и поучително. Обичам книги за други места, разказани от първо лице
Намират се електронни