За или против втората употреба

[starinthenightsky]

 

[akruks]

Шефът спами и аз ще се придържам към този тон.  :d030:

Не знам що за криворазбрана доброта е даването на употребявани лични дрехи и обувки на други хора. Ми то си е унижение за другите хора. Плюс това всичко, което е било в досег с друг човек е пропито и носи неговата енергия. По този начин между двамата човека, този който дава и онзи който получава, тече постоянен енергиен взаимообмен.

Една стара дреха може с малко въображение да стане нещо интересно и ново. Един ботуш може да послужи за авангардна саксия.

На запад оставят дрехи пред църквите и не го приема никой за обидно.
Аз си отгледах децата с два чувала дрешки- все скъпи, обличани по един път детски тоалети от дъщерята на комшийката, в чиято фамилия преобладават момчета и като се появи момиче я бяха отрупали с роклички, костюмчета с полички и от тоя род... Да, беше ми криво в началото, че на мен ми даде тези два чувала с дрешки за децата, преди да замине за Гърция, а на моя роднина ѝ прати златни обици от благодарност, че е спонсорирала заминаването ѝ- аз нали не съм се отчела финансово, само дето я бях уредила на работа преди това, от която беше много доволна, но така е- имаш ли парички, обичан си от всички  :012:

[akruks]

Не ти трябва нещо, което си използвал и вместо да го хвърлиш на боклука го даваш на друг, което автоматично слага този човек в категорията секънд категория човек.

Така може да разсъждава само човек, за който дрехите са форма на изява...
"По дрехите посрещат, а по ума изпращат"

[Happy58]

Не си падам да свиря втора цигулка и е под достойнството ми някой да ми подхвърля употребяваните си парцали и вещи и изобщо всичко, което не съответства на личната ми стойност.

Е то това е твое усещане. Има хора, които са много доволни, когато някой им даде нещо качествено, пък било то и употребявано. Аз вече, преди да дам, питам дали искат.

[akruks]

Не си падам да свиря втора цигулка и е под достойнството ми някой да ми подхвърля употребяваните си парцали и вещи и изобщо всичко, което не съответства на личната ми стойност.

нали точно това се опитах да кажа, че не е толкова важно откъде са дрехите, за да се чувства удобно човек в собствената си кожа- познавам доста жени, които се обличат само с нови, маркови и скъпи дрехи, и пак изглеждат нелепо, не са уверени в себе си и завиждат на такива като мен, които си купуват дрешка само по празниците или когато ежедневните съвсем не стават за носене
на Луната в овен не ѝ пука особено с какво е облечена, важно е да стигне първа където се е запътила и да не я стяга чепика (сутиена) по пътя  :012: :012: :012:
виж, козметиката е друга опера- от ученичка троша пари за маркова декоративна козметика, скъпи парфюми, а сега за бяла козметика, но това сигурно е по Венера везни във 2д

И докато си лафим забравих Плутон- вече е на К5, съвпад с ЮЛВ в 5д, квадрат с Юпитер У4, съУ7 в 8д, Плутон е У3 на АС откъм 12д- ами нещо не ми е комфортно последните дни, взех навътре приказки, действия и бездействие от страна на децата и мъжо, което не е нищо ново и точно това ме яде отвътре, че тр Уран нали е на Юпитер и има нужда от бързи промени по отношение на дом и т.н.

[Lilla]

Стар, май никой не говори да си изхвърли в гардероба на приятел вехтите си дрехи.

Това е глупаво. Има кош за тази цел.

На близка приятелка, която беше в тежко финансово положение /така се правеха/ съм давала или чисто нови дрехи, които не ми стават и не са особено подходящи за моята фигура, или обличани по веднъж-дваж /в един момент рязко напълнях, а тя е по-слаба/. И не смятам, че с това нещо съм я унижавала, просто исках някак да й помогна, да я зарадвам. Чисто нови обувки също съм й подарявала, също така съм купувала специално за нея, когато не можеше да си позволи и ходеше с едни грозни клошарски. И френски парфюми съм раздавала, това не го смятам за унижение. Бельо и употребявана козметика на никой няма да дам. Носени дрехи, но много запазени, изпрани и ароматизирани слагам в един чувал и давам на млади цигани /имах такъв познат, мой връстник - с жена и две щерки/. Може да изглежда като милостиня, но те искрено се радват. Дори беше изявил желание да ми помогне с ремонта вкъщи, но аз роми в къщата си не пускам, знам ли какво му е на акъла...

Нещо накъсано или просто старо, тотално демоде ще го хвърля на боклука. Пък винаги ще се намери клошар, който може да го употреби за нещо, затова всичко опаковам в торби и чували.

Приятелката, която носеше мои почти нови дрехи и тези на майка ми, не видях нещо да е поела от нашата енергия, съвсем в друга посока на развитие й върви житейският път. Но със сигурност има някакъв енергиен обмен, най-вече между мен и нея.

Аз обичам да раздавам и го правя от чисто сърце, пък нека ме съдят за това, за мен е без значение. Не го възприемам като милостиня. Навремето и на мен са ми подарявали дрехи, макар и много рядко, по-скоро по изключение /приятелки, веднъж една колежка/ - не го възприемах като обида, приемах с благодарност.

Но ако трябва да вкараме малко астрология, като плутонианец периодично имам нужда да изхвърлям нещо ненужно и излязло от употреба. Луната в Рак обича да се запасява, но с нови, хубави и понякога излишни неща, които впоследствие може и да се подаряват. Тук принос има и Венера в Овен, която винаги пазарува спонтанно и не си прави сметката, пазарува на принципа "искам го сега, получавам веднага".

Между другото, в Хумана понякога могат да се купят уникални неща.  :012: На нас тук всичко ни е правено като за секънд хенд хора, включително и някои "маркови" продукти, пък тръгнали сме да философстваме кое е милостиня и кое не е. 

[Lilla]

В това отношение аз не подбирам - мои дрехи могат да носят и ромски жени, току виж ще вземат да се облагородят малко и да прихванат нещо от моето енергийно поле.  :012:

[nerealna]

трябва да съм много зле финансово, за да взема носена дреха. само мисълта, че  някой друг се е потил в тая дреха и после да я сложа на мен ..мнеее, гадно ми е. колкото и да е прана и дезинфикцирана, не ми е приятно. предпочитам евтини дрехи, но нови.

[Lilla]

Стар по-горе спомена за степента на емоционална близост.
На най-добрата ми приятелка мога да й изпера и гащите без да се погнусявам, на ръка. Но там е въпросът, че в България такива близки приятелства рядко съществуват, поне аз никога не съм срещала. Въпросната приятелка е от ученическите ми години, изкарани в друга държава. 

[nerealna]

А футболистите как си разменяха фланелките след мача, още потни потни и веднага на гърба. 

:012:
мъжка му работа

[Papy]

Защо пък дрехите да ме определят като втора ръка?
Ами като мислим като стадо и повтаряме чути глупости като папагали? Това не е ли страшно?
Не мисля, че някога съм унизила някого като съм му дала, но се сещам за един случай, в който аз се почувствах много жалка. Мъкнех един бидон старо зеле - да не ви обяснявам на какво миришеше, сещате се. Та замъквам го до коша, ама не мога да го вдигна да го метна. Един човек се втурна и ми помогна. Аз пък имах 5лв в анцуга-чиста случайност. И му казвам: "благодаря ви много, измъчих се с тоя бидон, ето да се почерпите едно кафе". А той: "ама моля ви се, вземете си парите, вие за какъв ме мислите?"
Еми за никакъв не го мислех-исках да му благодаря ефективно, но ето на-не се получи.

[Вещичка]

Дрехите на дъщеря ми като растеше съм ги подарявала, когато и умалеят. Баща им ги облича само в маркови дрехи, защото снобарията му е до шия, докато на мен не ми пука изобщо. Та децата на една определена възраст растат с часове и дрехи от известни марки им омаляват за месец носене. Чисти, изпрани, ароматизирани и прибрани в торбички и после в чувал. Ами подарих ги на едно комшийско момиченце, което родителите му няма как да го обличат в такива дрехи. И то беше неимоверно щастливо, но едновременно с това и нещастно, защото трябваше да порасне първо за да ги носи. Нито майка му, нито баба му са се въсили. Първо ги попитах дали ги искат естествено.

На мен също са ми давали. Наясно съм с енергетиката, а и я усещам и затова мога да взема дреха само от преуспял човек или от близка приятелка  :012:. Аз също съм раздавала много мои дрехи, когато окльощавях тотално, на приятелки. После па като нашишкавях кльощавите ми дрехи ги преджапа щерката, а онези, които не ги хареса като модели, ами то се намери кой да ги хареса.

Ей го онзи ден приятелка си разчиства кухнята. Тя е жена с много възможности. Та мъжът и обича да купува всякакви уреди, които пък тя се чуди къде да слага. Та се ядоса на машината за хот-дог, която никога не е използвана, но заема място. Директно ме пита дали я искам. Аз я погледнах - една такава лъскава, новичка, бяло и розово на Хело Кити с котенцето отпред и не се стърпях и я взех. После па се чудих къде да я ръгна в моята кухня, докато дъщеря ми не я видя и не я забърса за нейната кухня...  :57: Ето, че си намери стопанин. То грехота да се изхвърли нов уред.  :043: :043: :043:

Не се чувствам втора ръка човек, а човек с минимални възможности за момента. Да се чувстваш втора ръка трябва да ти идва отвътре, а щом ти идва отвътре, то изначално някъде имаш психологичен проблем!

[Happy58]

Не е въпроса в това дали Ти ги имаш за втора ръка хора, а че с този си жест имаш "властта" да ги сложиш и да им припомниш, че са в някаква подобна категория. Съвсем отделен въпрос е те как го приемат.

За Хепи, което и Ема потвърди с думите си:

Те ли ти го казаха ? Или ти така си мислиш ? Ако човек е притиснат поради обстоятелствата да приеме, не значи че е доволен от това, а просто че прави компромис със себе си и избира компромисен вариант, който може да му свърши някаква работа. Не всеки може да си позволи нова кола например и затова взема на старо, употребявана. Това е необходим компромис.

Обаче да даваш старите си вече ненужни и употребявани дрехи, ботуши ...а за това май стана дума в размяната на коментари между Дракониада и Папи.

Ами, колкото и да е странно за теб и други тук, има хора, на които не им е толкова важно, дали дрехите са стари/употребявани.

Големи претенции в астрологията, а не се усещате, че дори този на пръв поглед дребен и банален въпрос, е свързан пак с нея - кой как възприема нещата. Вкарвате лично отношение в обсъждането на въпроса, а това не пасва с принципа на астрологията.
Ако за теб или за някой друг едно нещо е А, за друг е Б, и не е необходимо да го убеждавате или пък да му давате оценка.

[Lilla]

Обаче ми прави впечатление, че двамата души, които изразиха категорично мнение срещу втората употреба, са изгряващи Деви. Девата е чиста и спретната и вероятно повече от всеки друг би се погнусила, ако трябва да носи дреха, обличана от друг. Но ако се отчете прецесията, се усеща влиянието на сидералния Лъв на Асцендента - основната обосновка беше това, че им е под достойнство да обличат носени от друг дрехи, че това ги кара да се чувстват секънд хенд хора.

Според мен всичко е в главата и в нагласата. Ако е нещо красиво, стилно и запазено, бих приела такъв подарък от близък човек или приятелка, не го възприемам като милостиня, подаяние. Разбира се, дрипав парцал или тотално демоде не бих носила. Имам подобно отношение и към некачествените евтини дрехи, ако ще и да са чисто нови. Боклуци не купувам. В по-малки количества, но качествено и стилно. Пазарувам от магазин, където дори с по 50% намаление дрехите са доста скъпи, но това не ме кара да се чувствам повече човек от някой друг, облечен с евтини турски или китайски дрешки, нито ми гради самочувствието.

[Happy58]

И за да не съм голословна, ще дам примери:

1. Преди няколко месеца моя шеф ми даде едно чувалче с употребявани обувки и дрехи, да го дам на някой циганин. И аз попитах един мъж, който е таксиметров шофьор, дали има подходящ човек за това. Неговия отговор беше: "Ама ти защо не ги предложи първо на мен? Защо да ги давам на циганин? Аз ще си ги нося ... я виж какви са хубави ....! "

2. Брат ми и снаха ми - преди година с учудване разбрах, че те и децата се обличат с дрехи втора употреба - за децата от познати (качествени дрехи), за тях - от магазините. Не изцяло, но в по-голямата част. И ... реагирах. Казах му, че за него и снаха ми едва ли ще имам, но за децата ще им давам пари да им купуват нови дрехи. Отговорът беше - "аа, не, няма да даваме излишни пари за нещо, което ще го носят няколко месеца. Ти ако искаш, им купувай каквото си решиш". Пожелах, поне за празниците им, да им правя подаръци във вид на хубави, маркови дрехи - и това отказаха. И вече не се бъркам - давам им парите и те сами да си преценят, какво да купуват. Заведох племенника ми един път в магазин, накупих за него и племенницата ми сума ти неща ... нови, хубави, качествени, и естествено, не много евтини. дадох им ги заедно с касовата бележка, че ако нещо не е подходящо, да могат да го сменят. Ами снаха ми на другия ден отишла и част от тях разменила за по-евтини, но двойно повече неща.

Така че, не можем да даваме оценки и определения - всеки си има усещания, мнения .... Истина!