Аз откакто започнах настоящата си работа всеки ден отивам по-рано и оставам до по-късно. Не ползвам никаква почивка, която уж ми се полага. Имам супер много задачи за вършене - не мога нито да си вдигна главата от попълване на разни ненужни документи, нито да си затворя вратата от посещения на деца, които идват при мен доброволно. Ръководството изобщо не се сеща, а каквото и да попитам среща упор. Между другото се сещат за мен обикновено 2-3ч. след като се прибера и почват да ми звънят и то основно забележки ми отправят. Отказано ми беше дори и 1 пакет копирна хартия, а ми беше казано да си купя кадастрон и да си го нарежа. Имам желание да работя, правя всичко с ентусиазъм, но от колегите усещам супер негативизъм към мен. И вече срещат моя тотален игнор, но това заслужават със своето нежелание да разберат децата, мислейки си, че ще ги задържат с поредната слаба оценка или крещейки.
Какви ли не истории чух от децата, жалко че рядко се вглеждаме в очите им... Не съм вярвала, че живеем в толкова болно общество.
Може би най-лесното е да се откажа, но взех решение, че няма да го направя. Ей така, защото лесно се живее, там където всичко е наред, но каква полза и смисъл за душата ще е това...?!
PS. И между другото взимам най-малката заплата от всичките 45 човека служители, а съм уж с ръководни ф-ции (по закон) :012: