Напълно съм съгласна със Стар
Картата ми бъка от огън, Марсчето ми непрекъснато рита срещу ръжена, ама тц, случва се това, което трябва да се случи, не това, което искам да се случи /независимо колко усилия полагам, ударът в стената е равен на тях, ако тези усилия са в грешната посока
/, така че съм се отказала от свободната воля, но за сметка на това имам някаква вяра в съдбата, че ще ме води в правилната посока, ако престана да и се опъвам и бъда търпелива /Марсът ми не е особено доволен, че не е господаря, ама какво да се прави, светилата и парс фортуна са в неизгодни позиции, а с един Марс не става/
Някои са по-галени от съдбата от други, желанията им и събитията в живота им са в синхроничност, има лекота, те може да мислят, че имат свободна воля, но това не променя мнението ми, че не ние дърпаме конците.
Свободната ни воля се състои в дребните неща, като да изям ли целия шоколад или да не го изям, но за значимите неща си има предварително написан план, ако там някъде не е дадено да бъдеш космонавт няма как да станеш