Имам една (ех) приятелка, с чиито измислени проблеми цял форум занимавах навремето, друг.
Оттогава минаха десет години и все така си кретат, с ежедневни скандали, непоносимост и омраза. Но яко се е вкопчила в него, защото ще ѝ падне стандартът на живот, ако се изнесе. И все се оправдава с двете си деца. Още когато е зачевала първото, след първи аборт /всъщност второ по ред/, вече е била наясно, че семейният живот не върви и има неразбирателство, непоносимост. Изкара адска бременност, в постоянно крещене и психотормоз. После роди още едно. От мъж, когото не понасяш, как ще зачеваш и раждаш деца? Но там поне вилици и ножове не играят. Пред познати симулират нормална и стабилна двойка. Доста семейства са така. Да кажеш, че търпи от любов – категорично не. От меркантилност! При Аделина има мазохизъм, но има и чувство, което я заслепява и я кара да взема глупави решения. А онези са сметачни машинки, от такива ми се гади. Но много характерно, наблюдавам често. :72: