Обичам да помагам. Действала съм на принципа - първо другия, после аз, независимо познати или не... От няколко месеца насам основните уроци при мен са в тази сфера.
След последните неща, които ми се случиха в работата - да дам от себе си и да бъда наречена - "еднолична търговка" и бях обвинена в "корупция" от ръководителите, без да съм взела нищо за себе си се замислям много дали изобщо си струва да се прави непоискано добро...
Доброволно съм оставала до по-късно на работата само, за да пакетирам останали порции обяд или закуски и да ги дам на един ученик, който е в изключително трудно положение, при което съм го засичала да ги изхвърля, и е имал претенции каква храна точно иска. А това семейство дори ток няма, за другото да не говорим.
Не съм чула благодарност или пък една добра дума, а най-често "ами кой те е карал да го правиш". Проявих човещинка и го правих заради самото добро. Но след като и тогава се намира някой да скача срещу мен, вече много внимателно преценям на кого да помогна и ако го направя ще е на принципа, както казва Петър Дънов -
"Направи добро и го хвърли в морето". Явно така е в живота - първо урока и едва после срещата с мъдростта