Не умеят да установяват връзки, по много причини, но главно е защото хората сме станали тотални егоисти, интересуваме се само от себе си и не виждаме по-далеч от носа си. Всеки мери колко дал, колко получил, ми този от среща може да не е способен да даде, колкото ти искаш и по начина по който искаш. Все всичко ни се струва малко. Всеки иска да получи преди да даде, а ако може само да взима най-добре. Все сме едни подозрителни и с предразсъдъци към другите. Обичаме да критикуваме всички останали, но да не поглеждаме нас самите. Друг проблем е прекаления материализъм и консуматорство, приятелството се е изкривило като понятие.
Преди време като Сатурн ми сгази Луната, циврех и аз че нямам истински приятели /само защото не постъпват по начина по който аз искам/, да ама не съвсем, просто въпрос на гледна точка. Сега от друга гледна точка, мога да кажа, че имам достатъчно приятели. Обичат ме и държат на мен по техният си начин, както и аз тях по своя.
Проблемът е в изискванията ни към другите, някой за да ни е приятел, непременно трябва да бъде такъв, какъвто ние искаме и да ни дава това което ние искаме, ми не става така.
Всичко това е проблем на нашето голямо Его, което като е наранено, човек не вижда адекватно.