Без усилия не може, но и само с усилия пак не може. Има си периоди, когато обстоятелствата налагат да се катери стръмното и такива, които ни спускат по слънчевия озеленен склон. Сега, например, Марс вече е готов спре, за какво да се бъхтим, като няма да станат нещата, който се е вслушал в информацията полезна за него е избързал и си е пуснал ход делата, Нептун току-що тръгна ретрограден и поне още една седмица ще ни подава огледало, подготвяйки лабиринта, през който ще плуваме в следващите 3 месеца, пак не е време да напъваме. Но предстои кулминацията Слънце-Сатурн, е това е вече период, който иска осмисляне и "сега накъде", да се напънем да прочистим и преподредим активираните сфери, да заживеем според собствените си стандарти, а не такива, с които сме се нагърбели и изнемогваме под тях, да се справим с някаква загуба и ей такива неща по ретро Сатурн. Някои ще откликнат адекватно на тези периоди, други- не. Ако чакаме транзитите, прогресиите, дирекциите, лунациите да осъществят желанията и намеренията ни, така ще си останем с оплакванията и разочарованията, защото не искаме да пуснем
миналото, познатото. Много ясно, че кардинално-ъглово-огнените веднага реагират на всяка възможност, влизат в криза и след това прилагат преживяното, фиксирано-следващи-земноводни, отказват да напуснат зоната на комфорта си и се инатят, подвижно-падащи-въздушно-водни, само приказват и мрънкат и чак след години разбират , че докато са мислели, дали това е влака, последния вече са го спрели от движение.Вярно е, че човек не може да избяга от натала си, но може да го разгръща на всеки 3 г, оглеждайки се за нова перспектива и на всеки 7 г да я материализира на малки крачки, но видимо. И слънцето прави усилия да огрее навсякъде, всеки ден, Луната през нощта, царя в царските дела, майката с детето, късметлиите с късмета.