Рожденото име на Исус е Емануил = Бог е с нас на еврейски.
https://youtu.be/U0yBrQwTYhwИ двата варианта на българското име, „Исус“ и „Иисус“, представляват транслитерация на гръцката форма Ἰησοῦς. Тя от своя страна произлиза от еврейското יְהוֹשֻׁעַ (Йешуа) или от еврейско-арамейското יֵשׁוּעַ (Йешуа), което означава „спасение“, обикновено превеждано буквално като „Яхве спасява“,[12][13][14] „Яхве е спасение“[15][16], а понякога и като „Йехова е спасение“.[17] Името Иисус изглежда е разпространено в Юдея по времето, когато се ражда Христос,[17][18] а според Филон Александрийски значението му е известно и извън Юдея.[19]
В Новия завет, според Евангелието от Лука (1:26 – 33) ангелът Гавриел казва на Мария да нарече детето си Иисус, а според Евангелието от Матей (1:21) неназован ангел казва това на Йосиф. Точният текст в Евангелието от Матей е „ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му“, което свързва името на Христос с неговата роля на спасител на човечеството.[20][21]
Името „Христос“ идва от гръцкото Χριστός, което означава „помазаният“, превод на еврейското מָשִׁיחַ (Машиах – Месия).[22] Помазването на даден човек е символ на това, че Светият дух идва върху този човек и го прави способен да извърши делото, дадено му от Бога. Много хора в Стария завет са наречени помазаници на Бога: Давид, Саул, Навуходоносор и други.
В Септуагинта, гръцки превод на Библията, съставен повече от век преди времето на Иисус, думата „Христос“ е използвана за превеждането на еврейската дума Месия.[23] В Евангелието от Матей (16:16) думите на апостол Петър „Ти си Христос“ идентифицират Иисус като Месията.[24] В контекста на Новия завет „Христос“ се използва като титла, но в по-късната употреба се превръща в име, част от името „Иисус Христос“.
