На мен сърцето ми винаги е било и ще бъде във Великата Британия
Малта, Кипър Родос, Крит, имат изключително сходство. Живяла съм няколко години на един от тези острови,там винаги съм се зареждала с много оптимизъм и илюзия, че животът е лек и мечтите се сбъдват, сигурно заради морето, слънцето и бугенвилиите :012:
Емма, не искам да те разочаровам в никакъв случай, но преди 3 години ходих за Коледа в Куба, изпаднах в депресия! Голяма мизерия и примитивност навсякъде, дългогодишния политически режим е довел до абсолютна бедност. Красиво е, да, особено Варадеро, хората са много мили, обаче колкото по-добре се държат, толкова по-ти става жал за тях и за условията, в които са принудени да живеят. Едно време имах учител по испански от Куба, той ни беше разказвал много за страната, но е ужасяващо, да видиш действителността.
В централна Азия никога не бих стъпила отново.
Виж Испания, посещавам винаги с удоволствие. Гърция я познавам по-добре от България, заклет фен на гръцката кухня и количества храна, които се изсипват в чинията :012: Турция посещавам само по принуда, ако някой проект го изисква.
Списъка продължава, но аз винаги съм твърдяла, че е нужно поне година да се живее в дадена страна, за да се усети атмосфера, култура, особености , традиции. Иначе екскурзиите са само и единствено повърхностен допир до чуждата култура.
Долу на снимката, Санта Клара-Куба:
