Интересното е, че при мен в Меркуриевия период са ми се случили тези загуби.
1976г август месец- последно щастливо лято. На есен- първи клас. На къмпинг в Китен сме. Безгриежие. Една вечер, докато сричах някаква книжка, баща ми влиза в бунгалото тресейки се в истеричен плач- до конвулсии. С него е съпругът на сестра му, чиято риза е цялата в кръв. Катастрофирали са и сестрата на баща ми е мъртва. Шофьор е бил брат им. Чичо ми е осъден на 1 година затвор- пречинена смърт поради непредпазливост.
1977г първи ден от пролетната ваканция. Много е топло и аз играя на двора по 3/4 чорапи. Идва пощальон и носи телеграма- дядо ми, който 2 дена преди това замина в командировка, е получил инфаркт и е починал. Беше млад- 51г.
1978г другия ми дядо е в болница с респираторно заболяване. Искат да го изпишат, но баба ми предлага да остане докато му свършат инжекциите. В нощта, в която е трябвало да бъде вече у дома, по погрешка му е бита инжекция предназначена за друг болен, и умира.
Баща ми и чичо ми отказаха да съдят медицинската сестра. Имаше малко дете.
Тези последователни смърти водят до лек разпад в семейността. Нещо като "Гераците". Само помени, черни крепове и други подобни глупости.