Пускам един преводен текст по повод есенциалните характеристики на планетите
Традиционната астрология се базира на неподвижен принцип, в който свързва Земята и видимото небе посредством движението на 7-те халдейски планети, в контекста на 4-те вавилонски точки, от чието кръстосано разположение се определят зодиакалните достойнства, естествените връзки на планетите и домовете и всички те са следствие от споменатия принцип.
За да обясним техния произход е необходимо да разберем какъв е източника на тези идеи. Те биват два: Халдейската подредба на планетите и Слънчево-лунните планетарни сектори в нейните рамки. Тази идея за халдейската подредба, както и самото име говори, възниква в областите и народите на древна Месопотамия и Вавилон и заедно със Зодиака от 12 знаци, представляват най-древните известни основи на астрологията, които не се поставят под въпрос и не се променят.
Да се върна на Халдейската планетна подредба. Тя се основава на поредността на планетите, които човек може да види от гледна точка на Земята и по отношение на техния преход по небето (във връзка с въображаемото движение около Земята, а реалното около Слънцето) и повтаряемостта на тяхното появяване в еднакви зодиакални знаци на една и съща географска позиция. Тази поредност изглежда по следния начин: Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий, Луна. Сатурн е най-отдалечената планета и затова му е необходимо повече време, за да обходи зодиакалния кръг (приблизително 28 години), а Луната (приблизително 28 дни) се намира най-близо спрямо небесната сфера. Тук виждаме първата символична времева свързаност между първата и последната сфера. Другият източник на зодиакалните достойнства са двата сектора, които се намират в рамките на Халдейската планетна подредба. Понеже Слънцето се намира в средата, в първия, горен, външен, слънчев или мъжки сектор, се включват Сатурн, Юпитер и Марс, а в женския, вътрешен, лунния – Венера, Меркурий и Луна. По три планети около слънчевия център. Светилата определят тези сектори, защото става въпрос за най-ярките небесни тела, които заради своята природа имат специално метафизично значение, което се пречупва през многобройната символика на слънчевия и лунен принцип – мъж – жена, баща – майка, съзнателно – несъзнателно, активно – пасивно.
Домицилите са получени по следния начин. Понеже Рак и Лъв са най-северните знаци (на 0 градуса в Рак се намира северния тропик, точката от която Слънцето върви от небесния юг към крайната северна точка на небесната хемисфера), затова са и възложени на светилата. Лъв е мъжки знак – Слънце, а Рак – женски, Луната. От тези две зодиакални позиции се определят слънчев и лунен зодиакален полукръг. Слънчевият започва от Лъв до Козирог (зимния и южен тропик), а от Водолей до Рак е лунния зодиакален полукръг. Така че във всеки един от двата полукръга, един знак може да принадлежи на всяка от 5-те планети, от които единия има аспект към знака на Слънцето, а другия към лунния домицил, като имаме предвид тяхната йерархия посочена в Халдейската подредба на планетите. Поради тази причина на Сатурн принадлежат двата срещуположни знака около зимния тропик – Козирог и Водолей, защото Сатурн е най-отдалечен от Слънцето, което се намира в центъра, а и от първата като последователност – Луната. Тези знаци са най-отдалечени от домицила на светилата. На Юпитер, който се намира преди Сатурн по планетарен ред, принадлежат двата съседни знака до сатурновия домицил – Стрелец и Риби, които са разположени в тригон спрямо домовете на светилата (една от причините за бенефичността на Юпитер). Следващата планета поред след Юпитер е Марс, който взема следващите домове в двата полукръга – Скорпион и Овен, които са в квадратура спрямо домицила на светилата (една от причините за малефичността на Марс). След Марс, първата след Слънцето (което се намира в центъра), в началото на лунния сектор, стои Венера, която заема следващите два знака по поредност – Везни и Телец, които се намират в секстил спрямо домовете на светилата (една от причините за бенефичността на Венера). Последен остава Меркурий, на границата с подлунния свят и под негово управителство са двата знака – Близнаци и Дева, които се намират непосредствено до домовете на светилата.
Екзалтациите се получават по следния начин. И тук се тръгва от светилата, обаче за разлика от домицила, където отправната точка е летния тропик, то тук се тръгва от пролетното равноденствие на 0 градуса в Овен. Поради тази причина Слънцето е в екзалтация в този знак, защото от тази космическа точка денят става по-дълъг, а Слънцето започва своя транзит по мъжкия, северен и по-горен небесен полукръг, докато в знака Везни е наобратно. Аналогичен е случая с домицилните връзки, във Везни Сатурн е в екзалтация (спомнете си за домицилната опозиция), защото тази планета се намира на противоположната страна спрямо Слънцето. Луната екзалтира в Телец, минавайки през Овен, ( там където Слънцето е в екзалтация) а в Телец тя след съвпада със Слънцето в предходния знак, увеличава своята светлина и сила. Това е знакът на нейната първа фаза, ако новолунието се гледа от 0 градус на Овен. Знаците на екзалтация на светилата са отправна зодиакална точка за намирането на екзалтациите на другите планети. Марс, който е първи във външния кръг спрямо Слънцето, е в екзалтация в Козирог и е в аспект от 90 градуса спрямо екзалтацията на Слънцето. Юпитер, който стои над Марс, е в екзалтация в Рак и също така на 90 градуса отстояние от знака, в който Слънцето е в екзалтация и на 180 градуса спрямо екзалтацията на съседния Марс в Халдейската подредба на планетите. Сатурн, който вече обясних, стои на 90 градуса спрямо двете планети от външния кръг – Марс и Юпитер (Везни по отношение на Козирог и Рак). Ще Ви направи впечатление, че знаците на екзалтация на външния планетарен сектор, (от Сатурн до Слънцето) са четирите кардинални знака и знаците, в които се случват равноденствията и слънцестоенията, антисиите и контраантисиите на планетите. Екзалтацията на двете планети от лунния, вътрешен сектор се получават по следния начин - Венера в Риби, защото се намира на 60 градуса от лунния домицил (Венера принадлежи към лунния сектор). Меркурий, който единствен остана, получава директния знак в опозиция на този на Венера (по същия начин както Марс по отношение на съседния Юпитер имат своята екзалтация на 180 градуса един спрямо друг). Венера и Меркурий по последователност са аналогични на Марс и Юпитер, затова Дева, а не Близнаци е същевременно домицил и екзалтация на Меркурий.
За градусовата стойност на тези екзалтации се вярва, че са известни принципно и се вземат като правило, което не се поставя под съмнение. Няма материални доказателства за техния произход, за разлика от знаците на екзалтация, които имат своята обосновка въз основа на тяхната реализация като астрономичен замисъл.
Триплицитетите също са здраво свързани със седемте планети. Термите и фасовете също. Независимо към какво ще се придържаме – към египетските или халдейските терми, тези на Птоломей или на пък на триплицитетите на Лилли, винаги отправната точка ще бъдат седемте планети.
автор: Наташа Каралич
