ОБЩА СИМВОЛИКА НА ЦВЕТОВЕТЕ
Обща символика: Учението за цветовете се нарича "Хроматология", а тяхната лечебна сила се разглежда от Хромотерапията или т.нар. Колоротерапия. То е познато и използвано от древността в египетската, римската и китайската медицина. Характерно за цветовата символика е това, че Ц. са универсални на всички нива на съществуването и познанието. Техните тълкувания обаче могат да варират и да получават различни значения според културните и традиционни влияния.
Древните египтяни възприемали цвета не като нещо слчайно, а като качество присъщо на вида и като средство за различаване.. В изобразителното изкуство на цвета се приписвало и свойството да характеризира типа на постъпките.
Учението за цветовете се основава на факта, че всеки един от 7-те основни цвята има собствена честота на трептене, които стимулират различните органи и функции на организма. Цветовете са представители на космическия символизъм, но се асоциират и с биологическия, етническия или религиозния символизъм Съвременните хроматология и цветотерапия се базират на познанията за духовната аура на Ц., на съвместимостта им с чакрите и числата, както и на тяхното съответствие с житейските процеси и явления.
Според Юнг, цветните сънища отразяват определени душевни състояния, обясняващи се с основните психически функции – мисъл, чувство, усещане, интуиция. Цветовете предизвикват в човека определени усещания, настроения и състояния, а едновременно с това могат да повлияят на някои вътрешни процеси в организма, като: образуване на хормони, промени в кръвното налягане, увеличаване или намаляване на вдишванията, активно или пасивно поведение и т.н.
В ежедневието лесно можем да използваме познанията за Ц. като приложим тяхното въздействие в дрехите, които обличаме, в дома, където живеем или в помещението, където работим. Добре е да се знае също, че: Светлите, нежни цветове и нюанси стимулират творческата активност, а жълтите, оранжевите, светлосините цветове и нюанси (стени, мебели, акценти) увеличават възприемчивостта и творческата активност на децата.
ОБЩИ СИМВОЛНИ ЗНАЧЕНИЯ НА ЦВЕТОВЕТЕ
БЯЛ: Цвят на прехода, на светлината и девствената белота, на съвършенството, изяществото, хармонията и пречистването, на чистотата, стерилността, неутралността и отразената енергия. Белият цвят символизира още разкритието, откровението, опрощението и преобразяването.
В световните представи Бялото се асоциира с Оста Изток-Запад. Бялото на Запада представлява матовото Б. на смъртта, което поглъща съществото и го въвежда в тъмния, лунен, женски свят на нощната празнота и загуба на усещането за цвят. В този смисъл бялото символизира и траур, който за разлика от Черния цвят се свързва с временна липса и празнота.
Бялото на Изтока отвежда към идеята за завръщането и белотата на зазоряването, към времето на преход от нощната доба към блясъка на зората. Искрящото (Слънчевото) Бяло символизира отвореното дневно съзнание. Слънчево бялото се доближава до златния цвят, а тези два цвята са основни в знамето на Ватикана, където олицетворяват утвърденото земно царство на християнския Бог.
При египтяните Б. е знак за великолепие и разкош, при юдеите – за чистота, при китайците – за справедливост, а в масонството е символ на висшите степени от 31 до 33. В някои страни при годеж се пие мляко, за да бъде животът на влюбените бял като мляко. Бялото е траурен цвят за древните перси, германи, китайци и символ на духовния свят в Антропософията.
Дрехи: Белите дрехи са подходящи за горещо време и сред много хора, с цел да се защитим - както от слънчевите лъчи, така и от силното енергийно натоварване на тълпата. Според П. Дънов "белият цвят носи здраве".
ЧЕРЕН: Абсорбиращ, поглъщащ и задържащ цвят. За разлика от белия, черния цвят е по-болезнен и необратим, символ на крайната загуба или падение, на страданието, егоизма и пасивността. Черното е универсална субстанция, израз на абсолютната неподвижност и необратимата смърт, олицетворение на тъмнината на хаоса и произхода, на злото, меланхолията и песимизма.
В Зороастризма, Адам и Ева, изкушени от Ариман и изгонени от Рая са представени облечени в черно. Така Ч. става цвят-символ на осъждането и отричането от светската суета.
В древния Египет черното се отъждествявало едновременно като цвят указание за смъртта и подземния свят, но същевременно и за прераждане. Владетелят на отвъдния свят Озирис често бил наричан "Черния".
При древните римляни и гърци Ч. е знак за траур и смърт, при юдеите – за тъга, а при китайците за мъдрост. В Египет и Сев. Африка черният цвят е символ още на плодородна земя и живителни, дъждоносни облаци. В Китай черното отговаря на женската ИН енергия – на земната, майчинската и инстинктивната сила. Черни са и ня-кои женски божества – Диана от Ефес, индуската Кали, Магна Матер на хълма Палатин и др.
В сънищата появата на черни или тъмни хора, животни и предмети показва влизане в контакт със собствения първичен и инстинктивен свят. Ние сме тези, които трябва да го осветим, да разберем и канализираме силите си в посока преследване на по-високи цели.
В Антропософията е символ на природния и минералния свят. Съвместяването на Бял и Черен цвят дава Сив, който в сферата на цветовете има стойност на Центъра и Човека.
Дрехи: Черните дрехи са енергийно привличащи, затова е добре да се носят, когато сме в емоционална доминанта или стоим над обикновените неща.
ЧЕРВЕН: Счита се за символ на принципа на живота и свързаните с това излъчване, огненост и мощ. Цвят на кръвта, чувствата, страстите и емоциите. Олицетворява космичната сила на Любовта и блясъка на живота. Предизвиква усещане за радост, енергия, емоционалност, сила и топлота.
За египтяните червеното е знак за агресивност, гняв, отмъстителност и примирение. То е възприемано като подпомагащ живота цвят, символизиращ яростта и победата.
При юдеите е символ за грях, при китайците – за благоприличие. В крайния Изток (Япония и Китай) червеното е цвят на живота, на безсмъртието и богатството. В Япония червения цвят (АКА) се носи изключително само от жените като символ на добросърдечност и щастие. В Шинтуизма червеното се асоциира с хармония и бурно развитие.
В ежедневието се използва за подсилване значението на заповеди и забрани (табели, пътни знаци, светофари).
Дрехи: Червените дрехи създават впечатление за жизненост, страсти и индивидуализъм. Те стимулират, придавайки на човек повече действеност, решителност и енергия.
Светлочервен: слънчев, дневен, мъжки, енергичен и тонизиращ цвят, предразполагащ към повече действеност. Символизира младост, здраве, смелост, импулсивност, красота, богатство, триумфиращ еротизъм. В различните традиции се използва в об-редността на пролетните празници, сватбите и ражданията.
Тъмночервен: символизира матрицата, Земята и централния огън в човека. Това е цветът на сърцето, либидото и душата, на науката и окултното познание. Тъмночервеното въплащава също и скритата същност и условието за живота. Според Артемидор този цвят има отношение към смъртта.
Розов: Символ на любов, на чиста обич, нежност и всеотдайност.
Дрехи: Розовите дрехи ни правят по-нежни, обичани и обичащи.
В древния Египет съчетаването на противоположните червен и бял цвят се приемало за съчетание на израза на целостта и съвършенството. Бялата корона на Горен Египет и червената на Долен Египет са носени от единствения владетел на цял Египет под формата на двойна корона.
ОРАНЖЕВ: Топъл и енергизиращ цвят, олицетворяващ здраве, индивидуалност, самоувереност и обновление. Символизира точката на равновесие между съзнанието и либидото. Тъй като това е трудно равновесие, оранжевото е цвят както на верността, така и на крайностите и невярността. В митовете се разказва, че бог Дионис и Музите са носили оранжеви дрехи. Скъпоценният камък хиацинт е оранжев и се счита за символ на верността.
Дрехи: Оранжевите дрехи повишават самочувствието, като внушават увереност и оптимизъм. Създават впечатление за ентусиазъм и интерес към околните.
ЖЪЛТ: Цвят на Слънцето, светлината, златото, интуицията и магическите способности. Жълтото е баграта на вечността, така както златото е металът на вечността. То е цветът на боговете и своеобразен двигател на силата и младостта. Най-топлият, най-експанзивния, най-нажежения и труден за обхващане цвят. Такъв, какъвто е в лъчите на Слънцето, проявявщи силата на небесните бого-ве. Златножълтото се използва като символ и атрибут на силата и властта. Цветът подчертава техния божествен произход. Така например Зороастър означава "звезда от блестящо злато". Ом, божествената дума на тибетците означава също и "позлатен". Вишну е облечен в жълти дрехи, а космическото яйце на Брама блести като злато.
При египтяните жълтото е знак за завист и лош поглед, при юдеите – за смърт, а при китайците – за добродетел, плодородна земя и семейна плодовитост. Златножълтото е израз на уравновесеност и хармония. Златните ябълки в градината на Хесперидите са символ на любов и съгласие. Но златната ябълка на раздора е причина за Троянската война и символизира гордост и ревност. В Исляма златножълтото е знак за мъдрост и добър съвет, но бледожълтото се свързва с предателство и разочарование.
Жълтото олицетворява още блясъка на духовното, на мъдростта, любопитството, познанието и снизхождението. Този цвят внася равновесие в мислите и чувствата, стимулира творческите и интелектуалните способности. Използва се в знаците за предупреждение и заостряне на вниманието.
Дрехи: Жълтите дрехи акцентират върху личното обаяние и спонтанност. Изразяват вътрешна свобода, ангажираност и радост от живота.
ЗЕЛЕН: Цвят на водата, така както червеното е цвят на огъня. Свързва се с пробуждането на първичната Вода и на живота. Цвят на природата, растежа и възраждането. Олицетворява вегетация, изобилие, хармония и отмора. В някои страни има поверие, че да дадеш сутрин на някого нещо зелено то ще му донесе щастие.
При египтяните е знак за надежда и удоволствие, при юдеите – за живот, при китайците – за доброта. Бог Вишну се изобразява като костенурка със зелено лице. Граалът, изработен от изумруд или кристал с най-чисто зелен цвят съдържа кръвта на Бога, в чиито символи се смесват понятията любов и саможертва – условия за възраждането, изразено в зелените отблясъци на Граала. Византийският монограм на Исус Христос Изкупителя представлява две кръстосани съгласни от думата "зелено". Алхимиците от Средновековието свързвали зеленото с отблясъците на смарагда, а З. е основен цвят в масонството.
В Исляма зеленият цвят е този на познанието и на Пророка Мохамед. Мюсюлманското знаме е зелено, емблема на Избавлението и символ на най-висши материални и духовни богатства, първото от които е семейството.
Зеленото обгръща, успокоява, освежава и тонизира. Днес се използва като символ за безопасност и свободен достъп.
Дрехи: Зелените дрехи издават стабилност, самоуважение и практицизъм. Помагат ни да изглеждаме по-здравомислещи, да се чувстваме по-земни, делови и решителни. Зеленото има тонизиращ ефект и си отива с повечето други цветове.
СИН: Най-дълбокия, най-нематериалния и най-студения цвят, в който погледът сякаш потъва и се губи в безкрайността. За синьото казват, че е цвят изпълнен с празнота, с празнотата на въздух, на вода, на кристал или диамант, празнота изчистена и студена, подобна на матово-бялото.
В древния Египет синьото се възприемало като потъващ в себе си, космически и обхващащ безкрайността цвят. Там преди да мумифицират мъртвия фараон, на мястото на изваденото сърце поставяли скарабей от син смарагд. В Египет синият цвят бил символ на истината, смъртта и боговете, взети заедно, затова небесносиньото се считало и за граница, разделяща човека от боговете, управляващи неговата съдба.
Светлосиньото се възприема като цвят на небето, на мисълта и съзнанието. То е символ на блясъка на душата, олицетворение на свобода, мечти, вяра, търпение, истина и красота. Според мито-логичните разкази и изображения нозете на боговете Зевс и Яхве стъпват върху небесна синева. Небесносиньото олицетворява пътя на мечтите, на нереалността или свръхреалността. В тибетския Будизъм синьото е цвят на трансцеденталната мъдрост Вайрокана, на потенциалността и празнотата. Синият цвят е олицетворение на всеобхватната идея в масонството, но знак за траур при турците и японците.
Днес цветът се използва за привличане на вниманието към указания, пътни табели и др.
Дрехи: Сините дрехи ни правят да изглеждаме самоуверени, силни и спокойни. Внушават свободомислие, доволство, добра външна и вътрешна кондиция.
ИНДИГОВ: Олицетворява сила, устойчивост, щедрост и великодушие.При египтяните има значение на закрила и сигурност, при юдеите – на небе и разкош.
Дрехи: Индиговите дрехи са израз на нетрадиционни разбирания, индивидуализъм, затвореност в себе си и радикални възприятия.
ВИОЛЕТОВ: Съставен от равни части синьо и червено. Приема се за цвят на недоловимото тайнство на реинкарнацията и трансформацията. Тази символична функция се свързва с Исус Христос, изобразяван в средновековната иконопис, облечен във виолетова роба. Цветът символно цели да покаже, че Спасителят е приел напълно своето земно превъплащение и саможертвата, която ще извърши, за да изкупи човешките грехове. Виолетовото символизира умереност, предпазливост, обмислени действия, равновесие между страстите и интелекта, между любовта и мъдростта. Виолетовият цвят изразява също духовна сила, проникновение, изтънченост, максимализъм и стремеж към завършеност.
Дрехи: Виолетовите дрехи издават смелост, одухотвореност, предизвикателство и фантазия.
КАФЯВ: Цвят, асоцииран с първичната материя, пръстта, глината, корените, земята и мъртвите листа. При римляните и в католическата църква кафявото е знак за примирение, бедност и скромност.
Дрехи: Дрехи с кафяви цветове обикновено са носени от самовглъбени личности или материално обремененени хора.
