Искам да ви помоля да ми видите хорара, понеже от афекта не мога дори да го разгледам. Въпросът е как ще се развият отношенията ми с майка ми, и сега непросредствено, но и много напред във времето? Подозирам, че случката ще рефлектира за години напред върху нас, вие кажете така ли е? И другият въпрос, ако това може да се види, е как аз ще се променя, като човек, как ще ми се отрази, как ще го асимилирам това? По-малко ме интересува как тя ще промени, но все пак ме интересува донякъде. Не съм в състояние да взимам решения, и то разумни, но съм готова да прекъсна напълно отношения с нея за неопределено време, а по-нататък никога вече да не я допусна близо до себе си, нито до семейството си. Също така имам силно предчувствие, че тепърва ще науча още много неща за хората, с които живея и считам за най-близки, а причината да го научавам сега, е че по-рано или не съм искала да го научавам или съм чувствала, че няма да мога да го понеса.
Предисторията на случката е, че преди две години срещнах човек, когото реших, че е любовта на живота ми. В последствие се убедих, че не е за мен, въпреки огромната и споделена любов. С този човек се обичаме и досега. Но в същото време той се отдръпна мистериозно и прекъснахме контакт за година и половина. Отне ми една година да се съвзема и да се върна между живите. Тази седмица ми се върнаха чувства, много започнах да мисля за него и му писах. Аз му пишех и по-рано, с големи прекъсвания. И днес той се свърза с мен и ми каза в прав текст, че майка ми е отишла при него и го е "помолила" със заповеден тон, да ми изтрие телефона. Те се познават и са нещо като приятели. Предстои ми среща с него. Обмислям да говоря с официалния ми съпруг какво знае той и той ли е информирал майка ми. Той ми е намеквал, че е наясно с изневярата ми, но до разговор не се е стигало, защото през този много дълъг период другите ни разправии между самите нас си напълно ни изтощиха нервите. Не си мислете, че съм гадна прелюбодейка, с него всичко отиде на кино преди да се появи който и да е, то и затова се появи. Не съм сигурна, дали ще говоря с майка ми, или просто ще приложа наказателни мерки. Аз не знаех, че тя знае. Двама човека само може да са и казали - приятелката на бившия ми или мъжа ми. Но каквото и да е, тя няма право да действа зад гърба ми, да ми определя съдбата. Защо не дойде при мене, каква майка е това? Цял живот ми е най-големият враг и ме е предавала и по-рано, но това ме шокира в дъното на душата ми. А днес с цялата си наглост ме пита "Аз нали не ви се бъркам в живота, на теб и брат ти?" За всичко идва видов ден. В същото време непрекъснато ме държи в зависимост от себе си, и двама ни, от страх да не остане сам сама. И аз съм виновна, че го допускам. Обърнах го на изповедалня! Никога не съм се чувствала толкова самотна и толкова предадена!
