Юпитер трябва да бъде изтрит,взривен и заличен.Тая планета не съществува,надутоо манекенче по млечния път,вселенски смешник,нааай-раздутото астро клише за 'късмет'.Дебелогъз палячо,трябва да се пенсионира от употреба в астрологията,а темите за него в секция СМЯХ.Древните май са били кривогледи,а съвремените звездобройковци-късогледи.За мен не съществува,точка.
Това е едно от най-забавните неща, които съм чела. :012: Понеже и аз чаках хубави работи през Северния възел, даже писах, че нищо не стана, мога да допълня, че стана, но със закъснение, просто явно на тая планета и "тежи з*****а", както казват италианците. Та се отчете с хубава екскурзийка в чужбина и две сватби на приятели, но трябва да отбележа, че не е само в него причината.
Покрай това се замислих за "уроците на Юпитер". Не онези класическите от вида "олях се и сега ме е срам". Аз всичките работи, даже и най-късметлийските и лежерните, приемам като уроци (от Южен възел в Козирог с екзалтирал Сатурн няма спасение). Текущият ми лунар е с точен съвпад на Юпитер с АЦ, много приятно между впрочем. Може и това да ме прати по тържества и пътешествия. Отклоних се от "урока". Той не е за всички, но за такива като мен е отличен. Юпитер като мине през хубаво място, и нещата се позаглаждат, поолекват, и тогава на тоя фон много ясно изпъква вътрешното напрежение, което си създавам и пренасям навсякъде. Това е първата част. Втората част е, очевидно като всичко върви гладко и подредено, защо вътрешното напрежение не изчезва, при положение, че и го осъзнавам? Значи умението да влизаш в спокойно състояние на духа не е по-лесно от умението да отиваш на житейския фронт в пълно бойно снаряжение. Еднакво трудно е. В един момент ми просветна, че ако успея да го постигна, после ще ми е от полза в не толкова спокойни ситуации вече. Така че, заставам на страната на дебелогъзия, той също е учител по житейско и психическо оцеляване.
