Знаци и поличби

[Ребека]

На гроба на моето кученце има червена скала от Балчик, но една смокиня над гроба му така се разрастна, че стана като Анкор ват-нямам достъп, обхвана го като в джунгла, но миналата година след като се скъсах да търся закъснял черен бъз из разни уличници се оказа че има точно до гроба му . Иначе и аз много обичах да се разхождам из едни стари гробища като малка, берях рози/ знам ама -дете  /, но там много години не бяха погребвали никой. А иначе правя жито на задушниците, защото много обичам и ги ползвам като алиби за лакомият ми гъз -с ванилийки, стафиди ,пудра захар, почти съм като бабка в тая област

[Uran]

На гроба на моето кученце има червена скала от Балчик, но една смокиня над гроба му така се разрастна, че стана като Анкор ват-нямам достъп, обхвана го като в джунгла, но миналата година след като се скъсах да търся закъснял черен бъз из разни уличници се оказа че има точно до гроба му . Иначе и аз много обичах да се разхождам из едни стари гробища като малка, берях рози/ знам ама -дете  /, но там много години не бяха погребвали никой. А иначе правя жито на задушниците, защото много обичам и ги ползвам като алиби за лакомият ми гъз -с ванилийки, стафиди ,пудра захар, почти съм като бабка в тая област

Гробищата са тучни- смъртта възпроизвежда живота.
Погребахме котката ми, която живя с нас над 14 г., в двора на селската къща на мъжа ми. Нямаше как да хвърля, някъде, животинката ни или да я погреба нелегално. Околните го приеха като ексцентричност, защото се наложи в делничен ден да се пътува до провинцията. Даже и "панихида" и спретнахме с остатъците от суха храна- нахранихме селските котки. :017: Имаше изненадани от моята скръб.

[Emma]

Уране!  :38: :08:

И ние имаме заделен ъгъл в двора, в който са погребани няколко мои животинки.
Те са част от семейството ни. На последното погребение присъства цялото семейство. Братът на моето седмодомие изнесе хубава реч. Баща ми носеше кутийката с телцето. Седмодомието изкопа местенцето. А 'опечалените' ги следвахме. Сложила съм им камъчета на всичките. А на хамстера и колелцето, на което се въртеше.
Но никой не го прие като нещо ненормално. Угодиха ми и бяха съвестни, не се подиграха. Аз не съм изисквала да присъстват. Те сами се включиха.

Хората се намират, допълват. За другите може да е глупост. Но щом близките те подкрепят - значи сте се намерили.

[Terry]

Аз искам, ако умирам и съм в съзнание, да ме заведат на морето. Да си умра в любимото море. Със седмодомието сме се заклели - ако някой от нас се разболее или умира, да се заведем на морето.
Така нито ще се товарят мои близки с ритуали, нито ще правят излишни церемонии.

  Аз също там в морето искам да умра.


Даже като бях на 9 години почти се бях удавила по невнимание, рекох си тогава - ами това е, умирам и много спокойно го приех. Ама се появи от нейде един батко и ме спаси

[delphin]

И на мен ми харесва темата за смъртта, като в парк съм на гробищата, почивам си там, Слънце и стелиум в 8-ми. По стари, разрушени църкви ходя, влизам, не ме е страх. На умрелите завиждам и се радвам за тях - на по-добро място са.
Майка ми умря в ръцете ми, Сатурн/Марс, след дни се навършва годишнина, но там историята е друга - Луна заедно с Уран. Не тъжа, не мисля, не сънувам, не ходя на гроба, да продължи където е.

Но за друго най-вече се включих - снощи, докато си стоях вкъщи, чух шум, нещо се блъсна в стъклото на прозореца. Погледнах и видях - един гълъб кацнал на комарника. И седи. Нащраках го с телефона, той не мърда и ме гледа. Така мина поне минута и половина. За знак го приемам и то за много силен знак

[Samoella]

И на мен ми харесва темата за смъртта, като в парк съм на гробищата, почивам си там, Слънце и стелиум в 8-ми. По стари, разрушени църкви ходя, влизам, не ме е страх. На умрелите завиждам и се радвам за тях - на по-добро място са.
Майка ми умря в ръцете ми, Сатурн/Марс, след дни се навършва годишнина, но там историята е друга - Луна заедно с Уран. Не тъжа, не мисля, не сънувам, не ходя на гроба, да продължи където е.

Но за друго най-вече се включих - снощи, докато си стоях вкъщи, чух шум, нещо се блъсна в стъклото на прозореца. Погледнах и видях - един гълъб кацнал на комарника. И седи. Нащраках го с телефона, той не мърда и ме гледа. Така мина поне минута и половина. За знак го приемам и то за много силен знак

       Да, знак е и то много силен..Казват, че гълъбите носят душите на починалите, или във всеки гълъб се е вселила душа на мъртвец. Когато около мен се появяват си мисля, че е за добро,  все едно иска да ти каже нещо.. А пък при теб е на прозореца дошъл  значи,че някоя душа е искала да се свърже с теб!

[Terry]

Да и аз мисля, че гълъб е много хубав знак

[Bobolina]

Намерих ключ, много красив - бижу висулка на много престижна бижутерска къща. Надявам се притежателката му да не тъгува, но не ми идва идея как мога да я открия. За мен от значение е знамението на самия ключ.

[Uran]

Боболина, ще намериш ключ към разрешаване на проблем, житейска/професионална ситуация, нечие сърце.

[Bobolina]

Благодаря ти, Уран, от твоите уста в Божиите уши, както се казва.

[enigma]

И на мен ми харесва темата за смъртта, като в парк съм на гробищата, почивам си там, Слънце и стелиум в 8-ми. По стари, разрушени църкви ходя, влизам, не ме е страх. На умрелите завиждам и се радвам за тях - на по-добро място са.
Майка ми умря в ръцете ми, Сатурн/Марс, след дни се навършва годишнина, но там историята е друга - Луна заедно с Уран. Не тъжа, не мисля, не сънувам, не ходя на гроба, да продължи където е.

Но за друго най-вече се включих - снощи, докато си стоях вкъщи, чух шум, нещо се блъсна в стъклото на прозореца. Погледнах и видях - един гълъб кацнал на комарника. И седи. Нащраках го с телефона, той не мърда и ме гледа. Така мина поне минута и половина. За знак го приемам и то за много силен знак

Добре дошла в клуба, и аз със гълъбите съм така, ама много бавни и спрели бе тези тромави деца.
На по-добро място са умрелите, сигурно е, то и тук не е лошо, ама е трудно. И на мен ми умряха трима лични хора в ръцете, ама на тях им беше по-сложно, но всички някак бяха умиротворени в него момент, сигурни някак, дори и губещи се на акъл преди това.
На мен ми чукат двама различни гълъби да ги храня, не винаги ядат, не знам как да си общуваме, контактът започна зимата, при минус 20 видях пет замръзнали на земята в снега, нахраних тези около дома, и минаха месеци, взеха да идват на перваза.
Един приятел-сатурнианец ми каза-внимавай общуваш със света на мъртвите, не е добре това с птиците-смешник този пич......просто има хляб винаги и лимец от житния режим, къф е проблема?

[delphin]

Храни ги, Енигма, когато исакат да ядат. А когато не искат, просто те посещават, радваш им се. Аз като не знам какво става, мълча и гледам, слушам, някак се отварям да ги усетя тия странности и като вчера с това гълъбче - общуваме си на по-горно ниво

[a.l.e.n.a]

Наскоро споделих, че разбрах, че е починал човека, с когото беше първата ми връзка - 11г заедно. И двамата имахме силна страст към оръжието, занимавахме се, клубове и т.н. От тогава имам една книга тип енциклопедия - с пистолети, револвери, конструкции, схеми ... Майка ми я намери, като разчистваше апартамента, който продаде и в нея е сложила стари мои снимки от онзи период. Аз я тикнах някъде. Вчера прибирам се - дали е паднала някак или малкият я е докопал, нямам идея, но го сварвам на пода, седнал си с книжката, гали картинките и ми казва:"Много хубави картинки, мамо" и снимките пръснати .... Събрах всичко и пак я вдигнах, но ето, че се замислям - как пък точно сега стана. Картинките са черно бели - тип чертеж, какво има да им харесва едно дете на 2 години  :017:

[Terry]

Ти, Алена, си искала да я видиш, да си припомниш това, което е било. Сигурно съзнателно не искаш да се връщаш назад, но сърцето ти иска да си припомни. Позволи си го

[a.l.e.n.a]

Точно - след като ми съобщиха за смъртта му, постоянно си спомнях разни минали неща, които бях погребала много дълбоко в себе си. Тази връзка, освен, че беше градивна, беше и много мракобесен период в живота ми. Неговия Сатурн е точно върху Венерата ми ...

Та ....исках това да спре, да не се връщам назад, дореваваше ми се и тъкмо всичко позатихна и се поуспокоих и се случи това с книгата. Но пък след това - получих някакъв покой, колкото и странно да е.