Странно ми е, но нито един обект в картата си не намирам за "злокобен", зъл и т.н. Вчера четох Слънчевата революция на Люмиер - то едни крайни заключения, то чудо - все едно четеш книга на ужасите
8 дом при мен изглежда "добре" застъпен, но това никак не ме притеснява
Не съм гледала прекалено много карти, но за нито една не съм си помисляла "лелеее, ужас"... Всеки обект е на "мястото си", за да има баланс с останалите и за да има "провокация" за развитие. Трябва да ти убива камъче в обувката, за да намалиш забързания ход, да се огледаш, да намериш къде да приседнеш. А после да направиш усилие - да събуеш обувката, да извадиш камъчето, да осмислиш пътя напред и да се зачудиш какво толкова си бързал, когато пропускаш красотата на съзерцанието.
Често си мисля за тези по-малки или големи камъчета, които ни провокират да спрем и да осмислим ситуацията. До някъде 8 дом го възприемам така. Повратната точка, мястото за преобличане, преосмисляне, за промяна. Там, където променяш посоката, нещо умира, за да се роди отново, като Феникс.
Мисля си и за фортуна там, освен просто "късмет в парите на другите"
хич не го намирам за късмет това
и не ме радва