Благодаря Ви много ... Аз също съм дете на разведени родители и я разбирам какво ѝ е.. Но от цялата история ме дразни баща ѝ да подкупва любовта и внимание с покупки, вместо да ѝ обърне внимание или да си играе с нея ... Та тя на 4-тия ден ми се обажда с плач, че иска да се прибира вкъщи, че ѝ е мъчно за мен, а баща ѝ ми се обажда след час, че вс уж е наред и детето ми го потвърждава, но може и да не смее да отрича пред него... И с това поведение, ме кара да мисля, че я баламосва или манипулира с нещо... Ако ѝ беше кеф, нямаше да реагира така или пък просто е много привързана към мен ... А той не е от тези бащи, които обръщат много внимание ... може да го прави максимум за час-два... и е дотам ...
Satin, за издръжката къде съм споменала, че детето е виновно? Това не му дава право да манипулира детето и това по някакъв начин я намесва и бърка между отношенията ни! Предентира, че е родител, а не помага за развитието му, за забавленията му, за отговорностите... Не може да ми бие в гърдите, че той ѝ е баща, само когато му е изгодно или му е кеф... Нито един път не се яви на нейните концерти и представления... Доскоро не искаше да даде пълномощното за чужбина, за да е с нас навсякъде! Аз въобще не говоря за баща ѝ, просто не се сещам за него, така че не я настройвам срещу него.. Отписала съм го отвсякъде! Но да ми я връща различна, променена и объркана... Тя самата е споделяла многократно, че той не ѝ обръща внимание, че само спи или гледа тв .. .
Рени, права за всичко, което си написала за мен .. Така е. Когато загубих майка ми, тя се появи навреме и ми запълни празнота в живота ми и оттам идва страх да не я загубя и нея.. Аз постоянно се занимавам с нея... Само, когато готвя или спя, не го правя... Тя постоянно иска нови и нови игри.. Ето, бременна в 9тия месец я научих да кара колело без помощни .. И е толкова щастлива... А баща ѝ не се е и сетил, а беше при него една седмица... На ролери я научих... На тротинетка също... Да плува, да знае азбуката, да брои до 100, вече може и да чете, да смята до 10... И всичко това е под формата на игра.. и това на 6г... Помолих го да поправя говора на детето, когато бърка или не се усеща, защото аз имам слухова загуба и не мога да я усетя кога говори грешно /например: вместо шест, казва цест ... е, с тоя слухов апарат я чувам еднакво/ ... Е, не ще... било му е сладко да говори на бебешки на 6г
Докато вторият ми мъж се занимава с нея за това... Поправя я, учи я и обяснява кое е правилно и кое не е ..
Papy, мен точно това ме притеснява, защото аз не ѝ позволявам всичко, което си поиска... Да я науча да си цени нещата, да е търпелива за неща, които иска да получи или да е срещу игра или труд.. Не искам да свиква всичко да ѝ е поднесено на тепсия...На него му по-лесно да вади пари за два - три дена и дотам с отговорностите
С една дума... Вече ми е все едно какво правят... просто имах и имам едно условие и то е тя да не се връща при мен толкова объркана и отдръпната... И наистина ми беше страх да не я загубя заради глупостите.. Това е!
Сега детето ми е сравнително спокойно, щастливо и сме си приятелки... Само това искам ... Да сме си близки, да си споделяме, тя да расте спокойна и щастлива... Нищо повече... А когато виждам разстроена или затворена, съм способна да откачам и да убия ..
Ох, съжалявам, че Ви занимавам с моите драми и дълги постове... Много Ви благодаря, че отделихте време..
