Някой с хармонична Луна да сподели дали при него има баланс между вътрешните потребности и външните обстоятелства 
Моята Луна е в Овен, в трети дом. Намира се между Венера и Юпитер - Венера на 13 градуса, Луната на 19, а Юпитер на 26. Луната управлява 7 дом. Нейният диспозитор - Марс, е анаретен, в Стрелец и на асц. в Козирог, но в съвпад със Сатурн и Уран. Абсолютно точен.
"Искам" и "правя го" при мен са почти едно и също. Намирам това, което искам, винаги има някой, който да ми го даде или да ме отведе до там. Често ми се е случвало в точния момент правилния човек да ми подаде ръка. В много отношения съм била облагодетелствана от обстоятелствата, все едно цялата вселена работи за мен. Аз от малка живея със съзнанието, че съм специална и че превъзхождам голяма част от хората. Не се срамувам да го демонстрирам, но въпреки това много, много лесно печеля симпатиите им. Без да преувеличавам - засега не съм срещала човек, който да не мога да накарам да ме харесва, ако пожелая. Такъв съвпад на Луната и то в огнен знак дава много чар и магнетизъм. При мен е редовно явление непознат да ме заговори само, за да ми направи комплимент. Само от последните месеци имам няколко такива случки. Дори жени са ме спирали на улицата, за да ми кажат колко съм хубава - имам приятелка, с която точно така се запознахме. И двете нямаме никакъв по-особен интерес една към друга:)
Много, много се харесвам и в 90% от времето мога да кажа, че съм щастлива и жизнерадостна. Това да се харесваш, да се виждаш като ценна и неповторима при една жена също зависи от Луната. Имам позната с Луна в опозиция с Юпитер. Това е "искам като другите, но на мен не ми се дава като на тях". Въпросната жена е изтъкана от комплекси по отношение на външния си вид. А е напълно нормално момиче. Да, нищо особено, но е симпатична. Една жена може да е истински грозна и пак да се чувства като богиня - това няма връзка с външния вид в действителност. Тук говорим за психологическа нагласа, която и околните долавят.
Много се отклоних.
Аз винаги подхождам добронамерено. Това, че превъзхождаш някой, не означава, че трябва да го потискаш - напротив. Аз съм водена от усещането, че ми е дадено, за да давам и това е най-ключовия момент във взаимодействието ми с околните. На мен ми е приятно, когато успея да предам малко енергия на някой, да му вдъхна увереност, да му кажа нещо полезно. Това вече е проявление на рибешкото Слънце.
Познавам хора с ранена Луна. Това колко са успешни е дълга тема, защото ти правилно си отбелязала, че успехът е обтекаемо понятие. Онова, което ми се струва по-важно, е че никой от тях не е щастлив и удовлетворен от това, което е. Искат едно - получават друго, имат определени амбиции - не ги постигат. Не се чувстват на мястото си в живота. Сферата, в която се чувстват неудовлетворени зависи от разположението на Луната. Например, може да са страхотни в работата си и личните им отношения да са тотална щета. Това са хора, които компенсират пораженията в една област с хипер концентрация на желания и преследване на цели в друга. И друго - те винаги претеглят. Пари, благополучие, чувства, любови - там всичко е на кантара. Прилежно се премерва, после се пакетира и му се слага цена. Мен това ме отвращава. Там няма "давам ти, защото ми е хубаво". Има "давам ти, а ти какво ще ми дадеш?". Дори в приятелски отношения съм наблюдавала тази покупко - продажба, непрестанно калкулиране.
