Сега ще ви разкажа една история, която никога няма да забравя, защото ми даде добър урок. На някои може да им се стори смешно, защото до някаква степен е наивна и детска
Преди няколко години майка ми се прибра от разходка с кучето. Аз се оправях за работа. Извика ме и ме попита "Познай какво намерих". Веднага ми стана ясно, че е прибрала някое бебе животинче. Беше птичи, съвсем мъничко, още не умееше да лети. Било е паднало на земята, търсила гнездо да го върне обратно, но не открила. Реших, че не мога да го оставя да хвърчи в къщи заради кучето и ще си го нося с мен в офиса. На близо имаше зоомагазин, отидох да попитам какво трябва да му давам да яде. Продавачката ми предложи да го сложим в клетка и вечерта да мина да си го взема. Сложих ме го в клетката, то се хвана за решетките и започна да "плаче", но аз все пак го оставих. Реших, че по добре отколкото да подхвърча из офиса. След един час, да се върна да го взема, не исках да стои в клетката. Когато отидох птичката беше умряла. Колкото и абсурдно да е, тръгнах си от работа и плаках цяла седмица, защото заради мен беше мъртва. (Урокът беше никога да не отнемам свободата на живо същество)
Има хора, които не биха почувствали нищо дори да убият човешко същество. Силни ли са заради това, не мисля. Безчувствието, безразличието не прави човек силен. Силен си когато изпитваш болка със цялата и сила, но намираш сили да я приемеш и да се съвземеш след това.
Моите изцепки са извратена крайност
И аз имам-умрели животинчета, раснах с Андерсен, ама не разбрах къде е истината на Малката кибритопродавачка, например..... Обичам невинните, чисти, незащитени душички. При теб как е нептун, риби...?
В детсвото заспивах с подути от плач очи ,заради несправедливостите в пракозките. За мен те бяха-Светая светих, божествени истини...Грозното пате, врАБЧЕТО С ОТРЯЗАНИЯ ЕЗИК, мАЙЧИНА СЪЛЗА, дори Пепеляшка.Съжалявам за капса, няма да го поправяма, съвсем на място си е...