Да си окажем малко подкрепа ...

[Lilla]

И съвсем без приятелство не може, когато няма с кого дума да си кажеш. Но приятелството изисква инвестиране на време и енергия. А в сегашните забързани времена, когато всеки си гони целите, малко хора инвестират в приятелството. Дори в едно рутинно позвъняване да те питат как си. Ей така, без никаква причина, а не поради някакъв ангажимент, проблем или интереси. И такива приятелства вече са кът. Затова вече всеки поединично се спасява, няма сплотеност. Или се сплотяват около нещо негативно – там много са задружни, забелязвам. Но наистина енергията може да се трансформира. Ако не я вложиш в приятелство, ще отиде другаде, нищо не се губи. Въпрос на приоритети, те основно по това се различават хората.

[Papy]

ти за себе си имаш ли отговор на тоя въпрос

Не
Аз обичам приятели, много ми е готино с тях, радвам им се, обаче нямам нужда
Вярно е, че от малка съм си и по-саможива, пък и по-различна, и вероятно съм имала достатъчно време да разбера кое как, и най-вече-мене си. Контактувам с хора, които ми харесват, не очаквам и не ми дреме дали ще станем приятели, защото нищо не искам от тях. Даже напоследък се оказва, че услуги разни ми правят познатите, а не приятелите-просто стечение на обстоятелствата. И когато имам свободно време, се чудя на кое от хобитата да го отдам, не звъня за кафета и т.н. Просто самотата не е наказание, ако пък идва в повече, винаги може да се измисли нещо ново да заеме мястото. Ясно ми е, че звучи малко социопатско, но човек може да си живее прекрасно така. Е са например много ми се е доходило на дискотека, ама се чудя дъртаци дали пускат  :012:

[Lilla]

Който не се разпилява по приятели и познати, е много по-фокусиран върху целите си. И ги постига.

Давам пример с мен: като ми се включат на вайбър, скайп, на мейла или с някой телефонен разговор, обикновено с продължителност по един-два часа, мога да изгубя половин работен ден. А за мен времето е важно, аз съм фрийлансър и не съм на заплата за работно време, а за обем свършена работа. Повечето от тези хора не са на моя хал и наистина им е трудно да разберат как може да се носят по две-три дини под една мишница. И накрая всички си обслужил, на всички си угодил, а по твоите неща и лични цели няма никакво движение. В един момент просто осъзнаваш, че е нужно някак да се съхраниш.

[abroad]

моите впечатления са, че хората, които са несклонни към приятелства и нямат такива губят връзка с реалността, и чувството за обективност и залитат в посока дадености, в крайности, защото приятелите са естествен коректив, особено за това кое е добро и лошо, а това рефлектира във всички останали взаимодействия - семейни, работни, интимни
аз съм от хората, които винаги са си падали по самотата, но не е по горе изброеното, самотата е друго, пък и не предполага семейство, все пак
често липсата на приятелства е поради липса на емпатия, това пак по мои впечатления, с малки изключения, разбира се, за които все още не съм докрай сигурна, дали са по даденост или по личностни характеристики
сега, друг въпрос е, че е хубаво да си живееш в един твой си свят, ако имаш възможността да го правиш до края на живота си без да тупнеш на земята в един момент, бих искала да мога така

[Papy]

Никой не е обективен
И да - губя връзка с градския транспорт, защото не го използвам
Средата ми е селектирана, но не го разбирай като рай на темерути, има хора, които се разболяват и оцеляват от рак, има други с проблемни деца, има авантюристи, кариеристи, всякакви. Е, са, не са Гичка и Пенка, и не си звъним по телефона всеки ден за по час, ама това е положението
А за емпатията-не съм сигурна, че е положително чувство за никоя от страните
Винаги си представям как някой го прострелват и приятелят до него му съчувства

[abroad]

в никакъв случай не претендирам за изчерпателност и обективност, само анализ за собствена консумация, който споделих, вероятно, защото ми е нервно, та се разписах :017:

[Lilla]

Винаги си представям как някой го прострелват и приятелят до него му съчувства

Без да окаже реална помощ ли имаш предвид?
Съчувствието не е нещо лошо, стига да не са празни приказки. Особено пък престорено благородство, това също съм виждала.

Има една категория хора, които имат нужда някой да им изслуша проблемите, но каквито и съвети да им даваш, да ги подтикваш към реални действия, към излизане от проблемната ситуация, не мърдат ни на йота. Такива ще ценят емпатията – просто да си имат един слушател насреща, който с всичко да се съгласява. На такива и съвети съм давала, и реална помощ съм оказвала, не само психологическа подкрепа – за 10 години не са мръднали, нищо не се е променило. Дори още повече затъват в проблема, за който ми се оплакват. Явно имат огромно желание да имат проблем и така да си разиграват коня.  :012:

[Papy]

в никакъв случай не претендирам за изчерпателност и обективност, само анализ за собствена консумация, който споделих, вероятно, защото ми е нервно, та се разписах :017:

Ами може да не е от нерви, да си поговорим от кеф, не от зор, просто смяна на гледната точка

[abroad]

да, в последните 2-3 години силно ценя смяна на гледната точка

[Papy]

да, в последните 2-3 години силно ценя смяна на гледната точка

За това не знам
Аз знам само едно, и го повтарям непрекъснато-действие
Така лекуват наркозависимите, защо няма никакъв друг начин, така може да си помогне и сам на себе си човек. Даже не е задължително да е правилното действие. Дори ако е някоя глупост-пак има неочаквани резултати, по-често добри.

[Satin]

Човекът е социално животно и има потребност да е част от общност- семейството, приятелите и т.н.
Изолацията и самотата разболяват не само психически, ами и физически.
Всеки дето си мисли, че това не важи за него, я да си представи, че е абсолютно сам, без нито един близък човек, който е част от ежедневието му- колко време ще издържите на тишината.

[Papy]

Не става въпрос да живееш като скот. Става въпрос за нужди и зависимости
Никой не е длъжен да прави весело на някой, да му съчувства, да го подкрепя и т.н. И ако се случи да е така, да не легнеш на пода прострян от безсилие, за това говоря
Естествено, че сме социални, но пък примерно мъжете като не си бъбрят с приятелка през 2 дена как оцеляват

[abroad]

Аз знам само едно, и го повтарям непрекъснато-действие
Така лекуват наркозависимите

не знам за такъв начин на лечение на наркозависими, за първи път чувам, трябва да е някакъв алтернативен
основният, за който знам е тотален аскетизъм, при изключителна дисциплина

Никой не е длъжен да прави весело на някой, да му съчувства, да го подкрепя и т.н.

разбира  се, че не е длъжен, че кой твърди обратното
тези неща стават по желание и взаимност, за това иде реч

[Papy]

Как не знаеш-правят зеленчукови градини за чудо и приказ
А сега дават як тенис

[abroad]

това е част от дисциплината, няма нищо общо с действието като първопричина
приятно гледане