Поезия

[akruks]

ТАЗИ НОЩ...

Тази нощ , когато всичко е готово
да посрещнем нещо светло, нещо ново,
тази нощ, когато всички са добри –
лъжецът, крадецът, подлецът дори,
тази нощ, когато врагът става брат –
еднакъв по партия, еднакъв по цвят,
тази нощ спокойна, поне тази нощ
нека да забравим всеки спомен лош.

Нека да забравим тази нощ поне,
че сега България е на колене,
нека да забравим битието жалко,
защото останахме толкова малко,
нека да забравим поне за минута
данъци и сметки, бизнес и валута,
грабежи, убийства, мутри, мафиоти,
избори и лидери - лъжепатриоти,
завист и омраза, глад и нищета...

Нека да запалим в себе си свещта!

Тази нощ, когато – бременна – земята
ще роди след малко една нова дата
нека да прошепнем този благослов:
по-малко омраза, повече любов!
Нека да си кажем в тази светла нощ:

“България цяла... има сила йощ!”

НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ

[Emma]

Тихи ухания

Ухая бавно на събуждане.
Процеждам ден по сънената кожа.
По устните ми трепва пожелаване.
В очите ми потъва невъзможност.
В косите ми заплитат се смълчани
последни вдишвания от изтичащ сън.
Сърцето ми те изговаря с пулса си-
отлитнал с птиците камбанен звън.
И устните ми тихо те изгубват...
А колко много, много имат нужда
да се допрат до твоите, когато в утрото
ухая бавно. На събуждане.

caribiana

[trendy]

Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? –
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? –
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни –
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!

[akruks]

Помниш ли, помниш ли тихия двор…

Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни? –
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? –
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни –
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!

Димчо Дебелянов

[Дракониада]

Пауза

по голия гръб
впиват нотки очите
и настръхва диеза в гърдите
в желание да достигне
мига на паузата
между
две
вдишвания
и
да
дойдеш
.
.
.
в мен

                     Сблъсъци

[akruks]

Не се бичувах - никого не хапах.

Дарина Дечева

Лъже Харпията-както се беше нарекла заедно с още няколко потребителки на сайта "Откровения"  :012:

[akruks]

Аха, поетична шизофрения  :012:

То и в поезията е като в политиката- демагогията е често срещана 
Авторите какви ли не качества преписват на лирическите герои/ни- изкарват ги такива, каквито им се иска да са те самите  :engel016:

[Veselin]

Винаги един до друг
по света със теб вървим,
и без думи и без звук
ний добро и зло делим.

Колко много ме боли,
ако мъка те гнети!
Как безкрайно съм щастлив,
щом се смееш ти!

Оглушах и ослепях
за света голям край мен.
Само с твойте скръб и смях
е изпълнен моят ден!

Слънцето за мен блести
само в твоето лице.
И ме топлиш само ти
с твоите ръце.

В бесен кръг бягат ден и нощ,
ала те нямат власт над нас.
Щом сме с теб - две сърца в едно,
две съдби във една!

Надежда Захариева

[bast]

Гост

Добре дошъл си, тази нощ, 
аз чакам твоето завръщане,
пристигаш като летен бриз,
пристъпваш лекичко на пръсти.
Или си разтърсващ, ураганен взрив,
тайфун помитащ всякакви задръжки,
забавяш се понякога почти,
като дете разсърдено се мръщиш.
Друг път целуваш ме за миг
и бързо бягаш в тъмнината,
променлив, тъй неуловим е твоят лик,
но търся пак прегръдката позната.
И всяка нощ си най-любимият ми гост
с различна и омайна маска непозната.
Здравей, мой сън! - приятен или лош
аз чакам да почукаш на вратата.

Лека нощ на всички  :58:

[akruks]

Лека нощ на всички  :58:

Лека нощ, ама като пускате произведение пишете автора, а не да го търся с гугле 
Светла Димитрова е написала стиха "Гост"

[bast]

Потърси ме

Със моята любов ще те загърна,
далече ще изгоня студа на самотата
и думите ми, като птици първи
ще долитат натежи ли тишината.
 
Потърсиш ли ме, ще ме видиш в бяло,
луна, звезди за тебе ще рисувам.
Повикаш ли ме, ще се върна отначало,
отново всичко ще рискувам!

Автор Светла Димитрова

[Emma]

Питаш дали съм ти вярна
и с кого до сега съм се лутала,
защото днес закъсняла съм
за срещата с цяла минута.
Ще бъда искрена, слушай внимателно.
Не ме прекъсвай, всичко ще кажа!
Пред теб накратко, но все пак старателно
своята грешна нощ ще разкажа.
Вървях сама, а южният вятър
в косите ми леко се люшкаше.
Прелъсти ме за осем секунди
и до двайстата нежно ме любеше.
Лунен лъч по лицето погали ме
и обви ме с топла прегръдка.
И потънахме в силно разпалена
дваисетсекундна целувка.
А на прага ти, твоето ухание
ме понесе високо в небето.
Двайсет секунди се галехме...
Закъсняла с минута - ето ме.

Петя Ходжева

[art7ess]

ЗНАК ОТ НЕБЕТО //Борис Христов

Удуши ни дъжда и градушката смете
всичко живо - сви го на топка.
И видях как летеше и падна в полето
от лед издълбана главата на господ.

Докато светеше още в студеното пладне
челото му и димеше полека душата,
аз го взех на ръце - като агне,
и гласът ми потече сам в тишината:

"Кажи ми, Исусе, ти, който остави
юдейското стадо на хълма да плаче
и пусна след злия разбойник Варава
в рая да влизат деца и палачи,

защо от калта до небето разпъваш
човека и в звездния огън го пържиш,
а добрата вдовица земя си превърнал
в огромна сушилня за сълзи!..

Аз не съм ясновидец, но чувам
с ушите на моята българска кожа
тръбата на страшния съд да надуваш
и да опира в костта острието на ножа.

Кажи ми защо като фокусник криеш
в джоба прокъсан на тъмната бездна
ръката, която се готви да стрие
кръвта ни на прах и оттук да изчезнем..."

Но господ погледна с окото си влажно
към хълма, където светеше кръста...
И докато мислеше какво да ми каже,
изтече на капки мeжду моите пръсти.

[trendy]

                                Стихии

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите -
в родния ми град?
 
Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде пролет яростна,
разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите
и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -
къщиците и градинките, и добитъка на хората -
в родния ми град?
 
Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то
в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,
на които с букви кирилски пише "черното" и "бялото" -
в избите студени, каменни, завещани от дедите ни -
в родния ми град?
 
Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?
 
Елисавета Багряна

[akruks]

Желая Ви...
На прага сме на Новата година!
Желая ви попътни ветрове.
А таз, която с трудности отмина,
да не тревожи ваш`те умове.

Желая ви успехи и надежда,
в семейното огнище – топлина.
Животът ви така да се подрежда,
че миг да не усещате злина!

Желая ви любов и твърда вяра,
че утре ще е по-добро от днес,
че тръгва си с товар година стара,
отнесла мъки, загуби и стрес.

Желая ви усмивки на лицата,
защото те са знак за доброта,
разбиране и обич към децата –
най-истинското утре във света.

Желая ви да бъдете щастливи
и силни, ако болка ви гнети!
Дела ви пожелавам сполучливи!
Доброто Бог за вас да не пести!

автор: Румен Ченков