Незнайно как и откъде
пристигна в селото конте.
Събра се целият народ
на преклонение пред този Б..
Приседна той на стол трикрак
преметна финно крак връз крак
премахна косъм невидим
от гънката на своя клин,
заглади вежда с връх на пръст,
попипа нежно косъм рус,
извади си тефтера тлъст
и занарежда с глас от слуз.
Раздаде бланки със картинки
за всички вложени стотинки
той обеща какво ли не-
кози,овце,коне.
Събралият се там народ
изпразниха прокъсан джоб
търчаха в къщи по килери,
изсипаха буркани цели
с лев отделен за иден ден.
Надяваха се всички те,
че мъката им веч ще спре.....
Подписаха и бланки,формуляри,
кой както може,
някои с пръсти стари
оставиха си своя отпечатък
на листове с красив печатък.
Незнайно как и накъде
замина градското конте.
Умислен селският народ
седи и чака с празен джоб
да дойде онзи ден блажен
с цветя и рози обкръжен.
Да,цветя и рози......
множат се по стълбовете некролози...
Едно от моите шантави стихотворения :012: