http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=29845През стъклото
Гледам те през стъклото,
незнам колко време е отминало...
Господи,сякаш е вечност.
Но никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
седящ самичък в мислите си.
Как се чувстваш?Това е въпросът,
но забравих, не очакваш лесен отговор,
когато нещо като душа
се означи с инициали,сгънати хартиени играчки
и малки бележчици,
не можеш да очакваш никаква надежда,
и докато си навън,гледаща вътре,
описваща какво виждаш,
не забравяй, че се взираш в мен.
Защото те гледам през стъклото,
незнам колко време е изминало,
само знам, че сякаш е вечност,
когато никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
самичък в мислите си.
Какво е истина?Толкова много за питане,
епидемия на менекените,
разлагащи всичко,
когато мисъл дойде от сърцето,
никога не започва правилно отначало,
просто слушай шумът
(без повече тъжни гласове)
преди да си кажеш,
че това е просто различна сцена,
помни, че е различна от това, което си видял.
Гледам те през стъклото,
незнам колко време е изминало,
само знам, че сякаш е вечност,
когато никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
самичък в мислите си.
И са звездите,
които светят над теб,
и са звездите,
които те лъжат.
Гледам те през стъклото,
незнам колко време е отминало...
Господи,сякаш е вечност.
Но никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
седящ самичък в мислите си.
Защото те гледам през стъклото,
незнам колко време е изминало,
само знам, че сякаш е вечност,
когато никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
самичък в мислите си.
О, когато звездите,
О, когато звездите, които лъжат...