Малеее :57:
По ретро Меркурий тръгнах да свърша рутинни задачки в два квартални офиса – на Мтел и на обслужващата банка. Жива да не бях! По-остро от всякога осъзнах, че ако остатъкът от живота ми мине в толкова тъпа среда, просто няма да искам повече да се прераждам.
За едно формално удължаване на договор за Интернет ме държаха около час и служителката гледаше като теле, не беше въобще наясно какво да прави с фирмения софтуър. Няколко пъти вика по-опитен колега, той ѝ обяснява. Няколко пъти любезно, търпеливо и усмихнато им предложих да мина друг път, ако има някакъв проблем, вместо да губя ценно време. Накрая, когато мистериозният проблем най-сетне се разреши, ми подадоха едно устройство с виртуална писалка –
да подпиша документ, който не виждам и на условия, които не ми бяха съобщени. Хем изрично им казах, че искам да преподпиша на същите условия и за същия срок, никакви промоции не ме интересуват и не искам 2-годишен договор. Не искам да ми пробутват и телевизия. И накрая, непосредствено преди да преподпиша, ми съобщиха, че договорът ми е 2-годишен и съм ползвала била някакви промоции. Е, тогава вече възроптах! Никакви промоции не ползвам и преподписвам договора на същите условия за една година. Ама не, не можело така! Сега предлагали само няколко промоции с 2-годишен срок. Пък ако съм искала за 1 година, щяла съм да преподпиша на старите условия. Ама аз нали това ви питам, бе!? Накрая или техният софтуър, или мозъкът на кварталната служителка тотално блокира и се отказах да продължавам диалога. Ще мина през някой централен офис, там може да не държат на работа бавноразвиващи се.
После минавам през кварталния клон на обслужващата банка, да си получа новата дебитна карта. Културно се нареждам на опашката. И когато изведнъж идва моят ред, отстрани се скача някакъв младеж и вика, че тук имало опашка и как не съм била спазила реда. Въобще не видях да е чакал на нашата опашка, нямам навика нито нагло, нито мазно да пререждам други хора. И едната служителка ми сочи табелката, сложена много встрани и много далеч от гишето. Обикновено ги слагат по-близо и по права линия, тия явно бяха объркали ъгъла. Ок, реших да не преекспонирам проблема. И приех, че може и аз да съм се объркала, замълчах си. Влиза друга жена и по същия начин са обърква с табелката, сложена на несъответстващо място. Но пък когато дойде моят ред, хубаво нахраних служителките – любезно и с усмивка, забележка право в целта и в наболялото за всички място. Но са много умело инструктирани в такива конфузни ситуации да се правят на глухи, сякаш са им спукани тъпанчетата. И тази техника ми е прекрасно позната, наблюдавала съм го неведнъж. :012:
В мтелския офис успях да запазя спокойствие, селският бек в кварталната банка явно ми е бил изпратен за десерт. Леле, тия хора наистина не са в състояние да мислят адекватно. Голям парадокс – и всички са назначени на топли местенца, а ние се чудим как да оцеляваме в живота.