Ми и аз съм закърмен за друго обкръжение, ама на, времената се менят, хората и те. И в един момент се оказва, че с тия хора — простаци, пардон — трябва някак да се разбереш за прости неща: на ти това, дай ми онова, вземи си третото от шкафа, четвъртото ще стане след два дни… Ако това значи на някого да поизръмжиш "чшш, ей, футка майна, давай тука шкимбето, кво са мотайш?" — прежалваш се и вътрешно се хилиш на ситуацията. Съжалявам, оказва се, че винаги да бъдеш с маниери като графиня не е опция. Някои хора нямат сетива за ледено отношение, сарказъм, ирония — няма смисъл да ги хабиш по техен адрес.