И аз го намирам за кофти тоя аспект луна/слънце
И опозицията също, даже си мисля, че се конкурира с луна/сатурн
Имам знаковото опозе на Луна-Слънце и определено е травмиращо - за Слънцето ми. :012: :012: :012: Преди в по-голяма степен, сега в по-малка, защото осъзнавам проблема, но е факт, че голяма част от потенциала на Рачешкото Слънце - това, което може да бъде и това, което може да стане, трудно мога да реализирам, защото Луната в Козирог винаги е на терсене. Човек прави или се опитва да прави някакви стъпки, за да се превърне в нещо по-добро, някой по-осъвършенстван, шлифован, но за да се случи това, трябва да озаптиш емоциите си. Но Луната не, та не. Често Слънчевият ми принцип е нещо, което чувам като вътрешен глас за по-мъдрото и правилно нещо да се направи, но в половината от случаите няма да го направя. :85: Защото я има тази Козирожка част от мен, която няма да позволи да й се качат на главата и да я победят дори и нищо да не печеля с надмощието си в дадена ситуация. Слънцето казва - успокой се, приеми, прости, а Луната - ще му разкатая на Х родата до девето коляно. :85: :85: И то не поради някаква отмъстителност или нещо, към Х мога да изпитвам апатия - просто Х се е забъркал с грешният човек и трябва да го знае.
Хората, човечеството, и може би дори и аз самата, трябва да се радват, че съм със Слънце в Рак. В най-тъмните ми периоди, когато не бях открила потенциала и светлината му, твърде много ме беше страх да направя половината неща, които мислех, а сега осъзнавам, че няма смисъл да ги правя и няма смисъл от толкова насилие. С Луничката на голо щяхме да стигнем до под кривата круша - или може би Сливенският затвор. :012: :012:
Извън това, съм си много доволна, по-хубава Луна от тази няма. :012: Не е особено претенциозна, не иска все някой да има да я милва и да я гали, нулев шанс да изпадна в дълбока депресия - в смисъл, че имала съм депресии, но винаги на дълбоко емоционално ниво съм била с убеждението, че и това е нещо, с което ще се справя, че винаги ще се справям, това е формулата.
Ако трябва да гледаме класическата функционалност на Луната като на тази, която ни свързва с другите чрез емоция, която отдава, това, от което мисли, че имат нужда другите, за да получи това, от което има нужда тя - да Луната ми е доооста наранена. Освен заточението, опозето със Слънцето е в съвпад с Уран и Нептун, секстила с Плутон не знам дали да го броя за травма. Съвпад е със СЛВ и Лилит.
Аз не изпитвам нуждата да се свързвам с когото и да е било, когато и да е било - много самодостатъчна съм си и сама си набавям това, от което имам нужда. Напоследък съм по-склонна да се координирам с хора но пак 90% от времето разчитам на себе си, само на себе си и на никой друг. Но за мен това не е рана, не е някакъв бич от Вселената, а по-скоро е благословия, защото не ми се налага да поверявам излишно живота си на неизвестни фактори - като например това дали на даден човек, на когото разчиташ, можеш да разчиташ. После не обвинявам хората за неуспеха си - защото когато човек работи сам, има само един шеф, и има само един който трябва да си поеме отговорността - той самият. Така, че всичко е точно, както си го направиш.
