Първо, да изразя благодарност за темата - лично на мен мисля, че ще ми помогне
А сега за опозициите и квадратурите по принцип - докато четях и сравнявах със собствения ми опит, стигнах до извода, че голямо значение си има и домовата позиция на планетите, образуващи аспекта и ще опиша, защо.
За мен трудния аспект се оказва квардатурата Марс-Нептун (2-5 дом) - не мога да намеря начин да я отработя - собствените ми ценности не могат да се споразумеят с жертвите, които давам в любовните ми връзки. Парите също присъстват по някакъв начин.
Марс прави и точна квадратура към нодалната ос (11-5), но още не знам нито как се проявява, нито как да я отработвам. Може би, ако разбера първото, ще мога да намеря вариант за второто, но още не съм стигнала дотам.
За опозициите - първата е Юпитер-Луна (1-7) - вече го обсъждахме. Наистина преувеличавам емоциите и чувствата си - сега, когато вече го знам, опитвам да вкарвам козирога като приемник на Луната. Не съм стигнала много далеч в това, но поне го знам и опитвам.
И сега малко по-сложния вариант на опозиция -ретро Сатурн в съвпад с ретро Хирон (в 9 дом, на 3 гр преди 10) към с Венера/Плутон/Уран в 3 и незнакова (само градусова) към Слънце в 4.
По първата (Хирон не знам как да го включвам), 3-9 дом - едното проявление е признаване на авторитета на хора/институции с претенции за знаия, титли и т.н. Не признавам ничий подобен авторитет, ако не намирам аналитична/логична основа за това, което приказва - няма значение кой е (спокойно мога да се усъмня и в Айнщайн, ако ми се наложи
). Но по някакъв начин това става на вътрешно ниво, външна конфронтация не осъществявам - просто не го признавам и заобикалям ситуацията. Примерно, някой от форума тук може да има моето признание и уважение като знаещ в пъти повече, отколкото някой известен астролог (както си е всъщност). Но, има и друго някакво проявление - някой може да не заслужи уважението ми като човек, но ако притежава знание, което за мен е ценно, намирам среден път и осъществявам и поддържам контакта - и не изпитвам особен проблем при това. Някакси заставам по средата
.
Опозицията към съвпада на венера - на младини - тотална липса на женско осъзнаване - търсех потвърждание и признание от мъжете отсреща. Това ми докара невероятно много проблеми. Постепенно придобих самочувствие и започнах да намирам баланса в себе си. Сега, след запознаването с астрологията, нещата ми се изясниха и съм по-спокойна.
Опозицията към Слънцето - мисля, че я срещам предимно в работата си - чрез шефовете. Докато уважавам и признавам авторитета им, а те мен - всичко е наред. В момента, в който едно от двете отпадне, не мога да продължа да съм на това място - напускам. След време, когато пак се задейства, пак започвам при същия шеф
. В момента (от 1-2 години) осъзнавам, че всъщност не всичко се върти около моето его и не е необходимо да бягам всеки път, и започнах да опитвам да виждам гледната точка на шефа/другите и да я приемам. Все още съм в процес на усвояване, но мисля, че напредвам полекичка и май се чувствам по-спокойно така
- и честно казано, смятам този факт за напредък от моя страна и съм доволна - Слънцето някак е по-щастливо
, не е наранено като преди.
Друго проявление на тази опозиция е и ниското ми самочувствие относно професионалните ми способности. Не че не знам, колко съм добра, а все смятам, че няма кой да ги оцени и да ги използва. Но тук все още нямам особен напредък (не съм се и опитвала още да направя нещо особено).
И третото проявление, което не ми е много ясно, но все пак - сатурн е У7 - ами брак нямам, а няма и да има, според мен