Ами, Папи, смисъла да знаеш факти и да ги помниш въпреки че ги има навсякъде, е че така се изграждат в мозъка ти причинно-следствените връзки между нещата. Това е нещо, с което техниката не може да ти помогне. В Интернет можеш да намериш информация за т. А и т. Б като части от съждението, но няма да намериш пътя, ако мозъка ти трябва да го намери. И ако мозъка ти не знае изобщо за т.Б, губиш изцяло възможността да изградиш конкретната причинно-следствена връзка. Без помнене никакво мислене не може да се случи, а без мислене - дай да я режем тая глава, защото вече не трябва.
Пряко и непосредствено това да знаеш кога е избухнала Втората световна война не те прави добър автомонтьор, не, обаче като се навреш под тази кола и започнеш да мислиш как да я оправиш, същите неврончета започват да работят и да търсят вече разработените нервни пътища. И от там ще дойде разликата, че който е отделил време да си разработи нервните пътища повече, ще постигне по-бързи и по-добри резултати. Мозъкът трябва да е стимулиран по много различни начини, за да може да достигне оптималните си възможности и има някаква взаимосвързаност между тях, по мои наблюдения. Когато подвханеш повечко неща през ежедневието као тип умствено натоварване, се справяш по-добре със всички тях.
Иначе образователната система трябва да се промени, да, но не да се спре изучаването на някои науки или помненето на някакви неща, просто защото ги пише в Интернет (то едно време ги е пишело в книги ама пак хората са ги помнили), а повече че трябва да се научат хората да мислят, а не какво да мислят. Проблема с училище е със зубрашките истории, които трябва да са дословни. В училище интуитивният интелект няма много място, освен ако ученикът сам не е достатъчно изобретателен и не намери начин да го приложи. Обема също съм съгласна с майките, посочени от Лила, че е много. Не е нормално да имаш 7 учебни часа и след 7 учебни часа да трябва да работиш още 3-4 да се подготвиш за утрешните 7. Това прави повече от 8 часа работен ден.