Тази нощ, след споделянките в една друга тема, и аз сънувах символичен сън.
Сънувах как с още няколко човека /група старци, вървях след тях/ се озовавам в някаква гориста местност и търсим път нататък. Единствената пътека водеше през някаква поляна, която се оказа заблатена местност, със скрито тресавище. Изведнъж пътеката се раздели на две по-малки. Първо тръгнахме по дясната и се оказа, че там е тотално тресавище, а на повърхността приличаше на бистро поточе. Тогава се отклонихме и тръгнахме по лявата - в началото усещахме под краката си твърда почва, до стигнахме до заблатено място и оттам нататък започваше същото тресавище. Най-забавното е, че това местенце /преди тресавището/ беше обитавано от няколко диви котки, които бяха... персийски и приличаха на моите. :012: /задънена улица?/
Трябваше да избера дали да остана с котките там, върху това малко уютно островче земя или да търся изход, да търся път нататък. Изведнъж видях нещо като стръмно нанагорнище и го изкачих. През него водеше много тясна пътека, опитвах се да запазя равновесие. Но отгоре видях, че нататък се намира красива гориста местност - беше много зелена, облята със слънчева светлина и там нямаше блато. Видях високи дървета, по които свободно скачаха диви котки /като катерички :012:/. Гледката създаваше усещане за радост, приповдигнато настроение и същевременно хармония и спокойствие, направо ме опияняваше. Дивите котки, скачащи по дърветата, създаваха усещане за свобода, те сякаш летяха.
Тогава с групичката старци /да не са моите вътрешни духовни водачи?/ решихме да продължим нататък, но за целта трябваше да изминем стръмния и несигурен път по нанагорнището. И по нанагорнището те ме водеха, не бях първа.
След това се събудих. Важното е, че съм видяла изход от тресавището. Красивата слънчева гора не успях да стигна, но изход от блатото ми беше показан.
