Поради лични и роматнични разходки, се оказах на място на служебни събития. Видях си оръдието на труда-инструмент, неприбрано от колегите, по фирмени условия и политика трябваше да е . В действителност сме -голяма фирма, бедно положение. В реалността, бях в болнични с кашлици, секрети, извикаха ме на работа, отидох, предизборно, да се представят там, важно им е , все пак не умирах, само грип стар хронично отгледан зимно. Днес чувам, че ще ни отсвирят звеното скоро, прекрасно. Аз не инициирам промени, а трябва, може би е за добро, сто про е така. :012: