Тази нощ имах интересен сън. Стоях пред тоалетката в стаята на баба ми, там имаше голямо огледало, и си разплитах косата. Видях се като момиче на 11–12 г., още когато имах дълга руса коса и я носех на плитка. Баба ми мина и ме пита защо съм си отрязала косата, толкова хубава била. После сънувах друг сюжет. Дойде покойната ми майка, беше щастлива и сияеща. Каза ми, че иска да ми покаже човека, когото вече познавам. И сякаш се пренесохме в миналото. Отстрани стоях и наблюдавах едно играещо момченце с черна коса, изглеждаше на възраст между 9 и 11–12 години, не мога да преценя. Момченцето се обърна, погледна ме и ми се усмихна. По всичко личеше, че все още не ме познава. Докато аз знаех, че това е човекът, когото познавам, но в детския си образ. В тази част от съня бях на възраст, на каквато съм сега в реалния живот.